Даниъл Силва - Московска афера

— Какво искате от мен?

— Искам да завършите това, което започнахте, когато си уредихте среща с вашата стара приятелка Олга Сухова. Искам да ми разкажете остатъка от историята.

На осем километра източно от Сен Тропе скалистият нос Поант дьо л’Е се врязва предизвикателно в Средиземно море. В подножието на стръмните скали има малък плаж с хубав пясък, който често е пренебрегван от туристите заради липсата на бутици, клубове и ресторанти. Девойката с дълга до раменете тъмна коса и с белези на единия крак беше избрала грижливо мястото си на плажа — изолирана ивица близо до скалите, от която се откриваше прекрасна гледка към морето. Там, скрита под сянката на плажен чадър, тя бе прекарала приятен, макар и самотен следобед и сега отпиваше минерална вода от пластмасова бутилка, разгръщаше страниците на прокъсан роман с меки корици и се взираше през миниатюрен бинокъл „Цайс“ към огромната частна яхта „Октомври“, която се носеше без посока по спокойните води на морето на около три мили от брега.

В 15,15 часа тя забеляза нещо в движението на яхтата, което я накара да се изправи. Продължи да наблюдава плавателния съд още миг-два, за да се увери, че първото впечатление не я е излъгало, после свали бинокъла и извади „Блекбъри“ от платнената си плажна чанта. Съобщението й беше кратко, а изпращането му — светкавично. Две минути по-късно, след като изпълни искането за потвърждение, тя върна устройството в плажната си чанта и се загледа отново в морето. Яхтата беше завила и се носеше към Сен Тропе като фрегата, която се впуска в битка. Партито приключи малко по-рано — помисли си девойката, като замени бинокъла с книгата. — И то в такъв прекрасен ден.

Елена започна с описание на обстановката — колкото заради него, толкова и заради себе си. Било есен, каза му тя. Ноември. Средата на ноември, уточни. Двамата с Иван се намирали в дачата им на север от Москва — палат от чам и стъкло, построен върху останките на по-малка дача, която била дадена на бащата на Иван от съветския ръководител Леонид Брежнев. Валял силен сняг. Обилен руски сняг — като пепел от изригването на вулкан.

— Обадиха се по телефона на Иван късно вечерта. Когато приключи разговора, той ми каза, че му предстои важна среща и че след няколко часа ще ни гостуват негови бизнес партньори. Не ги назова, а аз реших, че е по-добре да не го разпитвам. През остатъка от вечерта беше напрегнат. Разтревожен. Не го свърташе на едно място. Проклинаше руското време. Познах признаците. И преди бях виждала съпруга си в подобно състояние. Иван винаги се вълнува силно преди танц.

— Танц?

— Простете ми, господин Алон. Танц е една от кодовите думи, които той и хората му използват, когато обсъждат сделки с оръжие. „Трябва да направим последни приготовления за танца “. „Трябва да запазим зала за танца “. „Трябва да наемем група за танца “. „Колко стола ще ни трябват за танца ? Колко бутилки водка? Колко чер хайвер? Колко самуна черен хляб?“ Не знам кого си мислят, че заблуждават с тези безсмислици, но със сигурност не и мен.

— А посетителите на Иван наистина ли дойдоха същата вечер?

— Всъщност дойдоха сутринта. В два и половина сутринта, ако трябва да съм точна.

— Видяхте ли ги?

— Да, видях ги.

— Опишете ми сцената. Внимателно, Елена. И най-малките подробности могат да се окажат важни.

— Бяха осем души плюс група телохранители на Иван. Аркадий Медведев също беше там. Аркадий е началник на личната служба за сигурност на съпруга ми. Телохранителите имат една шега: казват, че Аркадий е Иван в най-лошия му ден.

— Откъде беше делегацията?

— От Африка. От Субсахарска Африка. — Тя успя да се усмихне. — Експертната зона на Сара.

— От коя държава?

— Нямам представа.

— Запознахте ли се с тях?

— Никога не се запознавам с бизнес партньорите, забранено ми е.

— Виждали ли сте някого от тях преди?

— Не, но съм виждала подобни на тях. Те всички са еднакви, сериозно. Говорят различни езици. Развяват различни флагове. Бият се за различни каузи. Но в края на краищата всички са еднакви.

— Къде се намирахте, докато те бяха в дачата?

— В спалнята на горния етаж.

— Чувахте ли гласовете им?

— Понякога. Водачът им беше истински гигант. Баритон. Стените вибрираха от гласа му. Смехът му беше като гръмотевица.

— Вие сте лингвист, Елена. Използваха ли друг европейски език, освен руския?