Даниъл Силва - Московска афера

— Киара… — Той обхвана лицето й с ръце и я целуна. Устните й бяха хладни и имаха вкус на „Шасла“. — Всичко това ще приключи до четиридесет и осем часа. После ще се върнем в Италия и никой, дори Иван, няма да е в състояние да ни намери.

— Никой, освен Шамрон. — Тя го целуна отново. — Мислех, че планираш маневра, която има нещо общо с моите бедра.

— Утре те очаква много дълъг ден.

— Изкарай масата в коридора, Габриел. Не мога да се любя в стая, която мирише на пиле по киевски.

След това заспа в обятията му, неспокойна, измъчвана от сънища. Габриел не заспа; никога не спеше преди операция. В 3,59 часа той се обади на рецепцията, за да отмени поръчаното обаждане, след което събуди нежно Киара с целувки по тила. Тя се люби за последен път с него, умолявайки го през цялото време да изпрати в Москва някого другиго. В пет часа Киара напусна стаята в изгладената си униформа и слезе във фоайето на хотела, където я очакваха Римона, Яков и останалите членове на екипа. Габриел видя през прозореца как се качват в служебния микробус, който щеше да ги закара на летището, и остана там дълго след като бяха изчезнали. Погледът му беше прикован върху буреносните облаци, които се трупаха над далечните планински върхове. Но мислите му бяха другаде. Мислеше за една възрастна жена в московски апартамент, която посяга към телефона, докато Ели Лавон — за нея Феликс — й говори тихо.

Постигнаха временно примирие след седемдесет и два часа. Седемдесет и два часа крясъци. Седемдесет и два часа заплахи за безцеремонен развод. Седемдесет и два часа постоянни разпити. Като всички мъже, предадени от съпругите си, Иван настояваше да узнае и най-малката подробност. Отначало тя се бе съпротивлявала, но накрая бе отстъпила пред заплахата от физическа саморазправа. Даваше му информацията бавно, капка по капка. Пътуването сред хълмовете. Обядът, сервиран на масата. Виното. Малката спалня с избелелите репродукции на Моне. Пречистващият душ. Иван беше настоял да узнае колко пъти са се любили. „Два пъти — беше му признала тя. — Искаше да го направим и трети път, но аз му казах, че трябва да тръгвам“.

Предвижданията на Михаил се оказаха съвсем точни: гневът на Иван, макар и огромен, затихна бързо, когато разбра, че сам си е виновен за цялата бъркотия. Той изпрати група телохранители в Кан, за да изхвърлят Екатерина от апартамента й в хотел „Карлтън“, после засипа Елена с извинения, обещания, диаманти и злато. Тя видимо прие тези прояви на разкаяние и на свой ред демонстрира разкаяние. Въпросът вече бе приключен и те се сдобриха на официална вечеря във „Вила Романа“. Животът се върна към нормалния си ход.

Много от жестовете на Иван несъмнено бяха престорени. Други бяха истински. Той говореше по-малко по мобилния си телефон и прекарваше повече време с децата. Държеше руските си приятели на разстояние и отмени големия купон, който бе възнамерявал да организира в чест на рождения ден на един от бизнес партньорите си, когото Елена не харесваше. Носеше й кафе всяка сутрин и четеше вестниците в леглото, вместо да се втурне нетърпеливо в кабинета си. А когато майка й се обади тази сутрин в седем часа, не се намръщи, както обикновено, а й подаде телефона със загрижено изражение. Разговорът, който последва, беше кратък. Елена затвори телефона и погледна тъжно Иван.

— Какво има? — попита я той.

— Много е зле, скъпи. Трябва незабавно да я видя.

В Москва Светлана Фьодорова затвори внимателно слушалката и погледна мъжа, когото познаваше под името Феликс.

— Каза, че ще е тук късно вечерта.

— А Иван?

— Искаше да я придружи, но Елена го убеди да остане във Франция при децата. Затова пък бе така любезен да й предостави частния си самолет.

— Каза ли по кое време ще тръгне?

— Ще излети от летището в Ница в единайсет часа, ако, разбира се, всичко е наред със самолета.

Той се усмихна и извади малко електронно устройство от предния горен джоб на омачканото си сако. Устройството имаше малък екран и множество бутони — като миниатюрна пишеща машина. Светлана Фьодорова бе виждала подобни апарати и преди. Не знаеше как се наричат, но бе наясно, че обикновено ги носят хора, каквито не харесва. Феликс написа чевръсто нещо с малките си пъргави пръсти и върна апарата в джоба си. После погледна ръчния си часовник.

— Доколкото познавам зет ви, той моментално ще постави и вас, и тази сграда под наблюдение. Помните ли какво трябва да кажете, ако някой ви задава въпроси за мен?