Даниъл Силва - Московска афера

Елена заби нокти в дланта си и се втренчи в носовете на обувките си.

— Какъв проблем? — попита Иван.

— Бюрократичен — отговори младият мъж. — Екипажът не ни е представил два много важни документа: сертификат за RVSM 59 59 Сертификат за изпълнение на полети в европейското въздушно пространство с редуцирано минимално вертикално ешелониране (300 м) между ешелони FL-290 и FL-410 . — Б.пр. и сертификат номер 3. ГДГВ няма да разреши на самолета ви да излети без тях.

ГДГВ беше Генералната дирекция за гражданско въздухоплаване, френският еквивалент на американското Федерално авиационно управление.

— Това е безобразие! — избухна Иван. — Излитал съм от това летище дузина пъти със същия този самолет и никога не са ми искали подобни документи.

— Разбирам разочарованието ви, мосю Харков, но се опасявам, че правилата са си правила. Самолетът ви няма да мръдне от мястото си, докато не представите пълномощно за RVSM и сертификат номер 3.

— Има ли някаква глоба, която мога да платя, за да ме пуснете?

— Накрая вероятно ще има, но не и сега.

— Искам да говоря с началника ви.

— В момента аз съм служителят с най-висок ранг.

— Свържете се по телефона с някого от ГДГВ.

— От ГДГВ изразиха ясно позицията си по въпроса. Няма да кажат нищо повече, докато не видят тези документи.

— Трябва да стигнем спешно до Москва. Майката на жена ми е много болна. Съпругата ми трябва да замине незабавно.

— Тогава предлагам екипажът ви да направи всичко възможно да намери въпросните документи. Междувременно жена ви може да обмисли възможността да пътува с товарен самолет.

— Товарен самолет? — Иван удари с длан по гишето. — Жена ми не може да лети с товарен самолет. Трябва да вземем определени мерки за сигурност. Това просто е невъзможно.

— Тогава се съмнявам сериозно, че днес ще излети за Москва, мосю.

Елена се приближи предпазливо до гишето.

— Майка ми ме очаква, Иван. Не мога да я разочаровам. Ще хвана някой пътнически самолет.

Чиновникът махна с ръка към компютъра си.

— Мога да проверя разписанието на отлитащите самолети и да потърся свободно място, стига да желаете.

Харков се намръщи, после кимна. Чиновникът се разположи зад компютъра и натисна няколко клавиша. Миг по-късно издаде долната си устна и поклати бавно глава.

— Съжалявам, днес няма нито едно свободно място за полетите от Ница до Москва. Както навярно знаете, мосю Харков, по това време на годината имаме много посетители от Русия. — Натисна още няколко клавиша. — Но има още една възможност.

— Каква?

— След час има полет на Швейцарските международни авиолинии до Женева. Ако пристигне навреме, мадам Харкова може да хване от Женева самолета на „Суисеър“, който излита в два следобед за Москва. Той трябва да пристигне на летище Шереметево в осем часа тази вечер.

Иван погледна към Елена.

— Това ще бъде много дълго пътуване. Защо не изчакаш, докато оправим нещата с тези документи?

— Вече казах на майка, че ще пристигна тази вечер. Не искам да я разочаровам, скъпи. Нали чу как звучеше по телефона.

Иван погледна към чиновника.

— Трябват ми три места в първа класа — едно за жена ми и две за телохранителите й.

Още няколко почуквания по клавиатурата. И ново поклащане на главата.

— Има само едно свободно място в първа класа и нито едно в икономичната. Но мога да ви уверя, че мадам Харкова ще бъде в пълна безопасност. Ако искате, мога да й уредя ВИП ескорт от охраната на летището.

— От кой терминал излита самолетът?

— Първи терминал. — Чиновникът вдигна телефона. — Ще уведомя охраната.

Младият мъж зад гишето не работеше за авиокомпания „Ривиера“, а беше младши офицер от Френската служба за вътрешна сигурност. Телефонният разговор, който проведе след излизането на Иван и Елена, не беше със служителите на швейцарските авиолинии, а с началника му, който седеше в задната част на микробус, паркиран точно пред залата за заминаващи. Когато получи обаждането му, офицерът в микробуса се свърза с регионалния щаб в Ница, който, от своя страна, изпрати съобщение до командния център в Лондон. Новината стигна до джобния компютър на Габриел, който се преструваше, че разглежда часовници „Ролекс“ в един безмитен магазин на летището. Той напусна магазина с празни ръце и тръгна бавно към изхода.

Елена се опита да се раздели с него на тротоара, но в пристъп на галантност Иван категорично отказа. Той се нареди заедно с нея на безкрайната опашка за билети и завърза спор с нещастния служител относно маршрута на пътуването й. Купи малък подарък за майка й и накара Елена да се закълне, че ще му се обади незабавно, щом кацне в Москва. А накрая, докато тя се приготвяше да мине през охраната, й се извини още веднъж за неприятностите, които й беше причинил по време на брака им. Тя го целуна за последен път и когато премина от другата страна, се обърна, за да му помаха за сбогом. Иван вече се отдалечаваше, заобиколен от телохранителите си, с притиснат до ухото телефон.