Даниъл Силва - Московска афера

— Накъде да карам? — попита шофьорът.

— Хотел „Риц-Карлтън“.

— За пръв път ли идвате в Москва?

— Да.

— Някаква музика?

— Не, имам ужасно главоболие.

— А момиче?

— Просто ме закарайте в хотела, благодаря.

— Както желаете.

— На колко години сте?

— На петнайсет.

— Сигурен ли сте, че можете да шофирате?

— Никакъв проблем.

— Тази кола наистина ли ще издържи до „Риц“?

— Никакъв проблем.

— Навън започва да се стъмва. Сигурен ли сте, че имате нужда от тези слънчеви очила?

— С тях приличам на човек, който има пари. В Москва всички богаташи носят слънчеви очила през нощта.

— Ще се опитам да го запомня.

— Това е самата истина.

— Тази кола може ли да се движи малко по-бързо? Бих искал да стигна до „Риц“ още тази вечер.

— Няма проблем.

Новината, че Габриел и Елена са пристигнали в Москва, се получи в командния център под Гроувнър Скуеър в 18,19 часа местно време. Греъм Сиймор стана от стола и масажира мускулите в долната част на гърба си.

— Тази вечер не можем да направим нищо повече. Какво ще кажете да отидем на празнична вечеря в ресторанта на хотел „Дорчестър“? Моята служба черпи.

— Не обичам празненствата по време на операция — отсече Шамрон. — Особено когато трима от най-добрите ми агенти са на руска земя и още трима пътуват натам.

Картър сложи ръка върху рамото на Стареца.

— Хайде, Ари, В момента не можеш да направиш нищо друго, освен да седиш тук цяла нощ и да се тревожиш до смърт.

— Точно това смятам да направя.

Ейдриън се намръщи и погледна към Греъм Сиймор.

— Не можем да го оставим тук сам.

— Какво ще кажеш за малко готова индийска храна?

— Кажи им да не се оливат с подправките. Стомахът ми вече не е това, което беше.

Оставаше само седмица до изборите и ликът на руския президент беше навсякъде. Той украсяваше билбордовете и правителствените сгради в градския център; гледаше от първите страници на вестниците и новинарските предавания на контролираните от Кремъл телевизии; усмихваше се върху плакатите, разнасяни от активистите на младежката организация на партия „Единна Русия“, и се рееше богоподобно над града върху един аеростат. Самият президент се държеше така, сякаш се провеждаше истинска предизборна кампания, а не грижливо режисиран фарс. Сутринта той се включи в кампанията в потьомкинските села 60 60 Камуфлажни села, построени по нареждане на граф Потьомкин за пътешествието на Екатерина II в Крим; изразът се употребява със значение на бутафорна показност. — Б.р. , после се върна в Москва за голям следобеден митинг на стадион „Динамо“. Според Радио Москва, това беше най-големият политически митинг в историята на съвременна Русия.

От Кремъл бяха позволили на още двама кандидати да се състезават на изборите, но повечето руснаци не можеха да си спомнят имената им и дори чуждестранната преса отдавна бе спряла да им обръща внимание. Коалиция за свободна Русия — единствената реална организирана опозиционна сила в страната — нямаше кандидат, но проявяваше голяма смелост. Докато президентът държеше реч пред тълпите на стадион „Динамо“, представителите на коалицията се събраха на контрамитинг на Арбатския площад. Когато полицията и цивилните й агенти приключиха с тях, стотина членове на „Свободна Русия“ се озоваха в ареста, а други сто — в болницата. Късно следобед на площада все още имаше следи от кървавото меле, когато Габриел, с тъмен каскет от рипсено кадифе и английски дъждобран, тръгна по „Булварное колцо“ към реката.

Катедралата „Христос Спасител“ се извиси пред него. Петте й златни купола с формата на луковици сякаш подпираха схлупеното сиво небе. Старата катедрала била взривена през 1931 г. от Каганович по заповед на Сталин, най-вероятно, защото закривала гледката от прозорците на апартамента му в Кремъл. На нейно място болшевиките се опитали да издигнат масивен правителствен небостъргач, наречен „Дворец на Съветите“, но крайречната почва се оказала неподходяща за подобна постройка и строежът непрекъснато се наводнявал. Накрая Сталин и инженерите му се предали и превърнали терена в обществен плувен басейн — най-големия в света, разбира се.

Възстановена след падането на комунизма с огромни обществени средства, днес катедралата беше един от най-популярните туристически обекти в Москва. Габриел реши да я пропусне и свърна към реката. На крайбрежната улица стояха трима мъже на разстояние един от друг и се взираха в огромна жилищна сграда, върху която се въртеше бавно емблемата на „Мерцедес-Бенц“. Алон ги подмина, без да каже и дума. Един по един, мъжете се обърнаха и го последваха.