Даниъл Силва - Московска афера

— Не, господин Харков. Само работим заедно.

— И къде работите?

— В Центъра за демокрация, „Дилард“. Това е организация с нестопанска цел, която се опитва да подпомага демокрацията в цял свят. Сара е нашият представител за Субсахарска Африка. Аз се занимавам с компютрите.

— Мисля, че съм чувал за тази организация. Преди няколко години се опитахте да си пъхате носа в държавните работи на Русия.

— Имаме действаща програма в Източна Европа — намеси се Сара, — но руската ни инициатива бе прекратена от вашия президент. Той не ни харесва особено.

— И с право. Защо вие, американците, изпитвате такава огромна нужда да натрапите демокрацията си на всички?

— Не вярвате ли в демокрацията, господин Харков?

— Демокрацията е добра за тези, които искат да бъдат демократични, Сара. Има държави, които просто не искат да бъдат демократични. И такива, в които няма необходимите условия, за да има демокрация. Например Ирак. Вие отидохте в Ирак с намерение да установите демокрация в сърцето на мюсюлманския свят — благородна цел наистина, но хората не бяха готови за нея.

— А Русия? — попита тя.

— Ние сме демократична страна, Сара. Парламентът ни се избира чрез избори. Президентът ни — също.

— Вашата система не позволява съществуването на силна опозиция, а без силна опозиция не може да има демокрация.

— Може би не вашият вид демокрация. Но демокрацията работи успешно в Русия. И на Русия трябва да й бъде позволено да управлява делата си, без останалият свят да наднича над рамото й и да критикува всеки неин ход. Да не би да предпочитате да се върне хаосът от деветдесетте, когато Елцин постави бъдещето ни в ръцете на американски икономически и политически съветници? Това ли искате вие и вашите приятели?

Елена се опита тактично да смени темата.

— Иван има много приятели в руското правителство — обясни тя. — И приема лично нещата, когато ги критикуват.

— Не исках да покажа неуважение, господин Харков. Мисля, че становището ви е интересно.

— Но не и вярно?

— Надявам се, както и всички в „Дилард“, че един ден в Русия ще има истинска , а не манипулирана демокрация.

— Денят на руската демокрация вече е настъпил, Сара. Но съпругата ми, както обикновено, е права. Трябва да сменим темата. — Той погледна Михаил. — Защо семейството ви е напуснало Русия?

— Баща ми реши, че в Америка ще имаме повече възможности, отколкото в Москва.

— Баща ви е бил дисидент?

— Всъщност беше член на Партията. Беше преподавател.

— И получи ли очакваните възможности?

— Преподаваше математика в една гимназия в Ню Йорк. Там израснах.

— Учител? Изминал е целия път до Америка, за да стане учител? Що за човек би напуснал собствената си родина, за да преподава в друга страна? Трябва да компенсирате глупостта на баща си, като се върнете в Русия. Няма да познаете Москва. Ние се нуждаем от талантливи хора като вас, които да ни помогнат да изградим бъдещето на страната. Мога да ви намеря място в моята собствена организация.

— Щастлив съм и с работата, която имам. Но ви благодаря за предложението.

— Но вие още не сте го чули.

Иван се усмихна. Усмивката му беше като пукнатина в леден блок. Елена извини отново поведението му:

— Простете реакцията на мъжа ми. Той не е свикнал да му отказват. — Тя се обърна към Иван: — Можеш да опиташ отново утре, скъпи. Сара и Михаил ще ни посетят следобед във вилата.

— Чудесно — каза той. — Ще изпратя кола да ви вземе от хотела.

— Ние сме с кола — възрази Михаил. — Сигурен съм, че ще ви намерим.

— Не говорете глупости. Ще изпратя кола да ви вземе.

Иван отвори менюто си и настоя всички останали да направят същото. После се наведе към Сара, така че гърдите му се притиснаха в голото й рамо.

— Поръчайте си омар с манго — каза й той. — Обещавам ви, от този миг нататък животът ви ще стане коренно различен.

Вечерята в старата каменна вила недалеч от Гасен беше кратка и скромна: франзела със сирене, зелена салата и печено пиле от местната charcuterie 38 38 Колбасарница (фр.). — Б.пр. . Оглозганите кости бяха разпръснати върху външната маса редом с крайшник хляб и три празни бутилки от минерална вода. В единия край на масата лежеше туристическа брошура, която рекламираше подводен риболов в море, където вече нямаше риба. Тя би изглеждала като обикновен отпадък, ако не беше краткото съобщение, надраскано набързо върху снимката на малко момче, държащо два пъти по-голяма от него риба тон. Съобщението беше написано от Михаил, а брошурата беше предадена на Яков по всички правила на шпионското изкуство на площад „Карно“. В момента Габриел се взираше в него, сякаш искаше да го пренапише единствено със силата на волята си. А Ели Лавон наблюдаваше Габриел, подпрял замислено брадичка на дланта си — като гросмайстор, който изчаква по-слабия си противник да направи нов ход или да се предаде.