Даниъл Силва - Московска афера

— Значи трябва да се смятате за щастливец. Слабостта към алкохола е друга отличителна черта, която нашите мъже предават на синовете си. — Тя вдигна чашата си с вино и премина отново на английски. — Но трябва да призная, че проявявам известна слабост към студеното розе в топъл летен ден, особено към розе, което идва от лозята около Сен Тропе.

— Слабост, която споделям и аз — обади се Сара, като на свой ред вдигна чашата си.

— В Сен Тропе ли сте отседнали?

— Съвсем наблизо — каза Сара. — В „Шато дьо ла Месардиер“.

— Чувам, че е много популярен сред руснаците.

— Да кажем, че до момента нито един от обитателите му не е останал изненадан от акцента ми — отговори Михаил.

— Надявам се, че сънародниците ни се държат подобаващо.

— През повечето време. Опасявам се обаче, че имаше един дребен инцидент край басейна, в който участваха московски бизнесмен на средна възраст и въз младата му приятелка.

— Какъв инцидент?

Михаил се престори на замислен.

— Предполагам, че пред една изискана компания бих могъл да го определя като неконтролируема проява на похот.

— Чувам, че наоколо има доста такива прояви — отбеляза Елена. — Ние, руснаците, обичаме да се правим на разкрепостени във Франция, но не съм убедена, че това прави добро впечатление на французите. Някои от съотечествениците ни все още не знаят как да се държат в изискана компания. Те обичат да пият водка вместо вино. И обичат да се перчат с младите си метреси.

— Французите харесват всички, които имат пари и власт — заяви Михаил. — А в момента руснаците имат и двете.

— Е, чудесно ще е, ако към това се добавят и добри маниери. — Елена премести погледа си от Михаил към Сара. — Впрочем отговорът на въпроса ви е „да“.

Сара я изгледа с леко недоумение. Харкова потупа картичката с върха на пръста си.

— Касат — каза тя. — Наслаждавам й се. При това много. Не знам дали ви е известно, Сара, но аз притежавам още шест картини на мадам Касат. Познавам отлично творчеството й. И мисля, че тази картина може да ми стане любима.

— Радвам се, че смятате така. Това ме кара да преживявам малко по-леко загубата й.

— Трудно ли ви беше?

— Първата нощ беше трудно. А първата сутрин бе дори по-зле.

— В такъв случай трябва да ми дойдете на гости, за да я видите отново. Знаете ли, тя е тук.

— Не бихме искали да ви се натрапваме.

— Нищо подобно. Даже настоявам да ме посетите утре. Ще обядвате и ще поплувате. — После добави: — И разбира се, ще видите картината.

Появи се сервитьор и остави порция steak vache avec pommes frites 37 37 Телешки шницел с пържени картофи (фр.). — Б.пр. пред всяко от децата. Елена подкани Сара и Михаил да разгледат менюто и тъкмо отваряше своето собствено, когато мобилният й телефон иззвъня. Тя го извади от дамската си чанта и погледна дисплея. Разговорът, който последва, беше на руски и доста кратък. Когато приключи, Елена затвори рязко капака на телефона и го остави внимателно на масата пред себе си. После погледна Сара и я възнагради с една от бляскавите си, но подправени усмивки.

— Иван възнамеряваше да излезе с яхтата в открито море този следобед, но вместо това реши да обядва заедно с нас. Той е съвсем наблизо, на пристанището. Ще бъде тук след минута-две.

— Колко мило — отбеляза Сара.

Елена затвори менюто си и хвърли поглед към телохранителите.

— Да — рече тя. — Иван може да бъде много вежлив, когато поиска.

„Пристигането“, казано на оперативен език, се осъществи точно четиридесет и седем секунди след като Елена остави мобилния си телефон върху бялата покривка на масата. Въпреки че в момента на обаждането Иван се намираше само на стотина метра от ресторанта, той пристигна с брониран мерцедес, защото се опасяваше да не би някой от враговете му да се спотайва сред морето от хора, които се шляеха апатично по кейовете на Старото пристанище. Колата влезе с висока скорост на площада пред градския съвет и спря рязко на няколко крачки от входа на „Гран Жозеф“. Харков остана на задната седалка още петнайсет секунди — достатъчно време, за да започнат хората в ресторанта да обсъждат самоличността му, националността му и професията му. После изскочи агресивно от автомобила — като професионален боксьор, който се втурва към центъра на ринга, за да довърши нещастния си противник. Щом влезе в ресторанта, той спря в преддверието, за да огледа присъстващите в залата и да им позволи да го огледат на свой ред. Беше облечен в свободни панталони от черен лен и искрящо бяла памучна риза. Прошарената му коса лъщеше от брилянтин, на дебелата му китка имаше огромен златен часовник. Когато закрачи към масата, часовникът проблесна като пиратска плячка.