Даниъл Силва - Московска афера

При третия оглед очите й най-накрая се спряха върху лицето на Сара. Тя вдигна картичката драматично и отвори уста в израз на изненада. Усмивката й беше пресилена и изкуствена, но телохранителите й не го забелязаха. Веднага след това, преди да имат възможност да реагират, Елена стана и тръгна лениво през салона. Ханшът й елегантно се полюшваше, докато маневрираше между разположените нагъсто маси, а бялата пола се развяваше около загорелите й крака. Сара се изправи да я посрещне; Елена я целуна тържествено по двете бузи и притисна уста към ухото й. Дясното ухо, забеляза Сара. Онова, което телохранителите й не можеха да видят.

— Това сте вие, не мога да повярвам! Каква прекрасна изненада! — възкликна Харкова. После добави с тих глас, който накара сърцето на Сара да се свие: — Ще бъдете предпазливи, нали? Съпругът ми е много опасен човек.

Тя отпусна напрегнатата си прегръдка и погледна към Михаил, който се бе изправил и стоеше мълчаливо до стола си. Прецени го внимателно, сякаш бе картина, изложена на статив, после му протегна обсипаната си с бижута ръка, докато Сара ги представяше един на друг:

— Това е мой много добър приятел — Майкъл Данилов. Двамата работим в един и същи офис във Вашингтон. Ако някой от колегите ни научи, че сме тук заедно, ще избухне ужасен скандал.

— Значи споделяме още една тайна? Също като скривалището на ключа за детската стая? — Тя се ръкува продължително с Михаил. — Приятно ми е да се запознаем, Майкъл.

— Удоволствието е мое, госпожо Харкова. От известно време се възхищавам на успехите на съпруга ви. Когато Сара ми каза, че сте се запознали, бях обзет от завист.

Щом чу акцента на Михаил, на лицето на Елена се изписа изненада. Тя беше престорена, реши Сара, също като усмивката преди малко.

— Вие сте руснак? — Това не беше въпрос, а констатация.

— Всъщност в момента съм американски гражданин, но да, роден съм в Москва. Семейството ми се премести в Щатите малко след падането на комунизма.

— Колко вълнуващо. — Елена погледна към Сара. — Не ми казахте, че имате приятел руснак.

— Това е лична информация, каквато човек не споделя по време на бизнес сделка. Освен това Майкъл е тайният ми приятел руснак.

— Обожавам конспирациите — рече Елена. — Моля ви, присъединете се към мен за обяд.

— Сигурна ли сте, че няма да ви затрудним?

— А вие сигурни ли сте, че искате да обядвате на една маса с децата ми?

— За нас ще бъде удоволствие.

— Значи се разбрахме.

Елена махна властно на Жан-Люк да се приближи и му каза на френски да придърпа към дивана още една маса за приятелите й. Той се намръщи, после обясни, че масите им вече са достатъчно събрани и няма място за още една. Единственото решение, вметна колебливо метрдотелът, било двамата приятели на госпожа Харкова да сменят местата си с двама от нейното обкръжение. Наложи се да повикат Олег, началника на охраната. Той също не изглеждаше очарован от идеята. Но възраженията му бяха прекъснати с няколко резки думи, които, ако не бяха изречени на разговорен руски, биха скандализирали цялата зала.

Смяната на местата бе извършена бързо. Двамата телохранители се оттеглиха намръщено в далечния край на масата, като единият извади мобилен телефон и го долепи до ухото си. Сара се опита да не мисли на кого би могъл да звъни. Вместо това съсредоточи вниманието си върху децата. Те бяха миниатюрни версии на родителите си: Николай — рус и набит, Анна — тъмнокоса и висока.

— Трябва да видите снимки на мен и Иван от времето, когато сме били на тяхната възраст — каза Елена, сякаш бе прочела мислите й. — Приликата е още по-шокираща.

— Изглеждат като ваши копия.

— Действително, чак до формата на пръстите на краката.

— А характерите?

— Анна е далеч по-независима, отколкото съм била като дете. Не съм се отделяла от престилката на майка ми. Анна живее в свой собствен свят. И обича да бъде насаме със себе си.

— А Николай?

Елена замълча за миг, сякаш обмисляше дали да отговори честно на въпроса, или да смени темата. Избра първото.

— Николай е значително по-приятен от баща си. Иван непрекъснато ме обвинява, че го глезя прекалено. Собственият му баща е бил сдържан и властен и той, опасявам се, е същият като него. От руснаците невинаги излизат отлични бащи. За нещастие, това е типична за културата ни черта и се унаследява от синовете. — Погледна към Михаил и го попита на руски: — Съгласен ли сте с мен, Михаил?

— Моят баща беше математик — отговори й той също на руски. — Главата му бе пълна с числа и рядко се сещаше за сина си. Но беше кротък като агне и не близваше и капчица алкохол.