Даниъл Силва - Московска афера

Накрая видяха Елена, която ги очакваше в края на дълга и хладна колонада с мраморен шахматен под. Тя бе облечена в рокля без презрамки с дълга до пода пола, която потрепваше при всеки порив на вятъра. Иван стоеше до нея със запотена чаша вино в ръка. Беше отново в черно и бяло, сякаш искаше да илюстрира факта, че е човек на контрастите. Този път обаче местата на цветовете в облеклото му бяха разменени — беше с черна риза и бял панталон. Докато се поздравяваха непринудено като стари приятели, които възобновяват връзката си, огромният часовник на китката му отрази лъчите на слънцето и заслепи очите на Сара. Преди да я посрещне с влажна целувка и силна миризма на афтършейв, той остави небрежно чашата си върху постамента на една статуя, изобразяваща древногръцка богиня. Сара си каза злъчно, че това е най-скъпият поднос за вино в света.

Веднага стана ясно, че поканата на Елена за тих обяд и плуване в басейна е била превърната от Иван в нещо далеч по-ексцентрично. На терасата под колонадата беше приготвена маса за двайсет и четири души. Няколко хубави млади момичета вече лудуваха в басейн с размерите на малък залив, наблюдавани от дузина руснаци на средна възраст, разположени върху шезлонги и дивани. Иван представи гостите си така, сякаш бяха негова собственост. Имаше мъж, който се занимаваше с никел, друг, който търгуваше с дървен материал, и трети, който притежаваше фирма за лична и корпоративна сигурност в Женева. Момичетата в басейна бяха представени общо, сякаш нямаха имена, а само функция. Сред тях беше и супермоделът Екатерина, любовницата на Иван — мършава и нацупена деветнадесетгодишна девойка с перфектен карамелен тен. Тя изгледа втренчено Сара, сякаш й бе потенциална съперница, после скочи в басейна като делфин и изчезна под повърхността на водата.

Сара и Михаил се настаниха между съпругата на никеловия магнат, която изглеждаше крайно отегчена, и търговеца на дървен материал, който беше общителен, но скучен. Иван и Елена се върнаха в колонадата, за да посрещнат нови групи шумни гости. Те се спускаха по стълбите на вълни — като революционери, щурмуващи Зимния дворец, и с всяка нова група партито ставаше все по-шумно и оживено. Появиха се заскрежени бутилки водка, от невидимите тонколони загърмя танцувална музика. На терасата беше подредена втора маса за обяд, после трета. Просторният басейн скоро заприлича на фонтаните на Иван, защото дебелите милионери и мускулестите им телохранители започнаха да опипват и да си подхвърлят сексапилните нимфи. Елена се местеше от група на група, целуваше бузи и доливаше чаши, но Харков остана да наблюдава сдържано отстрани, сякаш веселбата беше организирана за негово собствено развлечение.

Когато домакинът покани всички на обяд, беше почти три часът. Сара пресметна, че гостите са поне седемдесет на брой, но от кухните на Иван като по чудо се появи достатъчно храна, за да нахрани два пъти по-многолюдно парти. Тя се настани до Михаил в края на масата, където седеше и Харков, така че двамата не само му бяха подръка, но и усещаха миризмата на одеколона му. Падна голямо лапане; домакинът погълна огромни количества храна, но без удоволствие — поднасяше я към устата си разсеяно и очевидно мислеше за нещо друго. В края на обяда настроението му се подобри, защото се появиха Анна и Николай, придружени от руската им гувернантка Соня. Децата седнаха в скута му, а той ги обгърна с масивните си ръце.

— Те са всичко за мен — каза той на Сара. — Ако някога им се случи нещо… — Гласът му заглъхна, сякаш не му достигаха думи. После добави заплашително: — Бог да му е на помощ на онзи, който дръзне да нарани децата ми.

Тази доста странна и мрачна реплика сложи край на обяда, въпреки че останалите гости не изглеждаха особено впечатлени от нея — просто станаха от масата и тръгнаха надолу по стъпалата, за да се гмурнат за последно в басейна. Иван пусна децата и хвана Михаил за китката, когато той се изправи.

— Не бързайте толкова — каза му. — Обещахте да ми дадете шанс да ви убедя да се върнете в Русия, за да работите за мен.

— Не си спомням да съм давал подобно обещание.

— Но аз го помня много добре, а това е най-важното. — Той стана и се усмихна очарователно на Сара. — Мога да бъда доста убедителен. Ако съм на ваше място, ще започна да планирам преместването си в Москва.

Харков отведе Михаил в един отдалечен ъгъл на терасата и двамата седнаха под сянката на един купол. Сара погледна Елена. Сега децата седяха в нейния скут, а тя ги прегръщаше толкова нежно, колкото яростно ги бе прегръщал съпругът й.