Даниъл Силва - Московска афера

— Приличате на картина на Мери Касат.

— Ще приема това за комплимент.

Елена целуна Анна по бузата и й прошепна нещо, а детето кимна и се усмихна. После прошепна нещо на Николай, който реагира по същия начин.

— Да не си казвате нещо лошо по мой адрес? — попита закачливо Сара.

— Децата ви намират за много красива.

— Моля ви, кажете на децата, че аз също ги смятам за много красиви.

— Освен това се чудят дали няма да пожелаете да разгледате стаята им. В нея има нова картина и те нямат търпение да я видите.

— Предайте им, че ще я разгледам с най-голямо удоволствие.

— Елате тогава — каза Елена. — Те ще ни заведат.

Децата хукнаха из колонадата, после спряха да ги изчакат, подскачайки по шахматния мраморен под, сякаш играеха на дама. Докато се изкачваха по централното стълбище, Николай се превъплъти в свирепа руска мечка и Сара се престори на уплашена. После Анна я хвана за ръката и я поведе по великолепен коридор, окъпан в топла светлина. Той свърши при детската стая, която не бе никаква стая, а луксозен апартамент. „Две деца на плажа“ бе окачена във вестибюла до сходен по размери портрет на млада танцьорка от Дега 42 42 Едгар Дега (1834 — 1917 г.) — френски живописец, график и скулптор, един от най-видните представители на импресионизма. — Б.пр. . Елена Харкова, завършила история на изкуството и бивша служителка в ленинградския Ермитаж, се вживя с лекота в ролята на екскурзовод.

— Касат и Дега са се познавали много добре. Всъщност Дега е оказал голямо влияние върху творчеството й. Реших, че ще им е добре заедно. — Тя погледна Сара и се усмихна леко. — Допреди две седмици бях убедена, че картината на Дега действително е на Дега. Вече не съм толкова сигурна.

Елена отпрати децата да играят. Щом излязоха, във вестибюла се възцари дълбока тишина. Двете жени останаха неподвижни на няколко крачки една от друга: Елена — пред Дега, Сара — пред Касат. Над главите им надничаше като гаргойл 43 43 Каменна скулптура с формата на животно или фантастично същество по покривите на старите готически и викториански постройки, обикновено изпълнявала ролята на водоливник. — Б.пр. видеокамера.

— Коя сте вие? — попита Харкова, като продължаваше да гледа право напред. — И защо сте в дома ми?

Сара погледна към видеокамерата.

— Не се страхувайте — продължи Елена. — Иван ни наблюдава, но не може да ни чуе. Преди много време му казах, че не искам да живея в къща, пълна с микрофони. И той ми се закле, че никога няма да го направи.

— И вие му повярвахте?

— Що се отнася до това, да. Не забравяйте, че микрофоните ще уловят гласа на всеки, включително и този на Иван. А техните сигнали, от своя страна, могат да бъдат уловени от службите за сигурност. — Тя направи пауза. — Допускам, че знаете това. Коя сте вие? И за кого работите?

Сара се взираше в безупречните линии на четката на Габриел. При никакви обстоятелства не разкривай истинското си име и професия, когато се намираш на вража територия — беше й казал той. — Прикритието ти е всичко, с което разполагаш. Носи го като броня, особено когато си на територията на Харков.

— Казвам се Сара Кроуфорд. Работя за Центъра за демокрация „Дилард“ във Вашингтон. Срещнахме се за пръв път в Котсуолдс, когато купихте тази картина на Мери Касат от вуйчо ми.

— Побързайте, Сара. Нямаме много време.

— Аз съм ваш приятел, Елена. Много добър приятел. Тук съм, за да ви помогна да завършите това, което започнахте. Има нещо за вашия съпруг, което искате да ни кажете. Тук съм, за да го чуя.

Харкова остана безмълвна за момент.

— Той си пада доста по вас, Сара. Винаги ли сте възнамерявали да съблазните мъжа ми?

— Уверявам ви, Елена, че вашият съпруг изобщо не се интересува от мен.

— Защо сте толкова сигурна?

— Защото е довел любовницата си във вашия дом.

Елена обърна рязко глава към нея.

— Коя е тя?

— Екатерина.

— Това не е възможно. Та тя е още дете.

— Това дете е отседнало в апартамент в хотел „Карлтън“. Иван й плаща сметките.

— Откъде знаете?

— Знаем го, Елена. Знаем всичко.

— Лъжете ме. Опитвате се да…

— Опитваме се само да ви помогнем. И единствените лъжи, които изричаме, са лъжите, необходими, за да заблудим Иван. Вас не сме ви излъгали, Елена, и никога няма да го направим.

— Откъде знаете, че той се вижда с нея?

— Следим го. И го подслушваме. Видяхте ли перлите, които тя носеше днес?

Елена кимна едва забележимо.