Даниъл Силва - Московска афера

Когато не се грижеше за своята бизнес империя, Иван жонглираше с многобройните си жени. Супермодела Екатерина държеше за лично ползване в апартамента си в Париж. Татяна — стюардеса от „Аерофлот“, задоволяваше нуждите му всеки път, щом пътищата им се пресичаха. Сред тях беше и клетата Людмила, която бе пристигнала в Лондон с надеждата да се измъкне от скучното сибирско село, а бе попаднала на Иван. Тя бе повярвала на лъжите му и когато я бе изоставил, го бе заплашила, че ще разкаже всичко на Елена. Друг мъж щеше да опита да разведри положението със скъпи подаръци и пари. Но не и Иван. Той заплашваше, че ще нареди да я убият, а после и родителите й в Русия.

От време на време чуваха и гласа на Елена, който им даваше възможност да си отдъхнат от Иван. Макар и официално да не беше цел на наблюдението на АНС, тя бе попадала в мрежите им всеки път, когато използваше някой от телефоните на Харков. Елена бе нежна като коприна, за разлика от стоманения Иван, самото благоприличие срещу пълния морален упадък. Тя имаше всичко, което можеше да се купи с пари, но явно искаше единствено съпруг, притежаващ поне малко почтеност. Отглеждаше двете им деца без негова помощ и повечето време прекарваше далеч от компанията на Иван. Той й купуваше големи къщи и й даваше купища пари, за да ги пълни със скъпи вещи. В замяна тя нямаше право да пита нищо за бизнеса и личните му дела. С помощта на сателитите на АНС Габриел и Ели бяха осведомени за множеството му лъжи. Когато Иван казваше на Елена, че е в Женева за среща с швейцарските си банкери, те знаеха, че всъщност е в Париж и се наслаждава на прелестите на Екатерина. Когато й казваше, че е в Дюселдорф на среща с германски индустриалец, те знаеха, че в действителност е във Франкфурт и помага на Татяна да прекара дългия си престой в стаята й в един хотел до летището. Ненавистта на Лавон нарастваше с всеки изминал час.

— Много жени сключват сделка с дявола — каза той. — Но клетата Елена е била достатъчно глупава да се омъжи за него.

Един час преди зазоряване Габриел четеше ужасно скучна каблограма от шефа на централата на ЦРУ в Ангола, когато Ели надзърна през вратата.

— Мисля, че трябва да чуеш нещо.

Алон остави настрана каблограмата и го последва в хола. Анонимната атмосфера на хотелска конферентна зала бе заменена от тази на университетска стая за отдих в навечерието на последния изпит на курса на обучение. Лавон седна пред лаптопа си и с кликване на мишката пусна серия от четиринайсет откъса от разговори на Елена Харкова. Не се нуждаеха от превод, защото бяха проведени на отличен английски с един и същи човек. Последният бе отпреди два месеца. Габриел го прослуша три пъти, сетне погледна към Ели и се усмихна.

— Какво мислиш?

— Мисля, че може би току-що открихме начин да говорим с жената на Иван.

— Тя е обсебена от Мери Касат.

— Това някое от момичетата на Иван ли е?

— Тя е художничка, Ейдриън. Импресионистка. При това доста добра.

— Извинявай, Габриел. От 11 септември насам съм малко зает. Мога да ти изброя съвсем точно стоте най-опасни терористи на света, но не мога да ти кажа заглавието на последния филм, който съм гледал.

— Трябва повече да излизаш, Ейдриън.

— Кажи го на Ал Кайда.

Вървяха по чакълената пътека край канала Чесапийк — Охайо. Беше ранна утрин, но слънцето още не си бе пробило път през тънката облачна пелена, която бе покрила Вашингтон през нощта. От лявата им страна зелените води на река Потомак течаха лениво към Джорджтаун, а от дясната неукротими мотористи се носеха с пълна скорост в същата посока по крайбрежния булевард. Алон носеше избелели джинси и бял пуловер, а Картър — найлонов анцуг и стари маратонки.

— Предполагам, че Мери Касат е французойка.

— Всъщност е американка. Преместила се в Париж през 1866 година и била очарована от импресионизма. Специализирала се в рисуването на портрети на жени и деца, което е доста любопитно, тъй като не била омъжена и нямала деца. Творбите й са малко сантиментални за моя вкус, но са изключително популярни сред някои колекционери.

— Като Елена Харкова?

Габриел кимна утвърдително.

— Ако се съди по чутото от записите на Агенцията, тя притежава поне шест картини на Касат и следи пазара за още. Елена е на „ти“ с всички значими търговци на картини в Париж, Лондон и Ню Йорк. Поддържа отлични контакти с най-големите аукционни къщи, в това число и с директора на отдела за импресионистично и модерно изкуство на „Кристис“ в Лондон.