Даниъл Силва - Московска афера

— Предлагам ти да действаш внимателно, Габриел. Иначе може да предизвикаш смъртта й.

— Благодаря ти, Ейдриън. Това наистина не ми беше хрумвало.

— Извинявай — отвърна Картър. — Мога ли да помогна с нещо?

— Нужна ми е цялата информация за мрежата на Иван, с която разполагате. Наистина имам предвид цялата , Ейдриън, особено прихванатите от Агенцията телефонни разговори. И не ми давай само преписите. Искам да проникна в главата му. А за да направя това, трябва да чуя гласа му.

— Говориш за изключително секретни материали. Те не могат просто така да се дадат на агент от чужда разузнавателна служба, дори на теб. Трябва да мина по каналния ред. Може да отнеме седмици, докато получа одобрение, ако изобщо го получа.

— Докато говорим, тези оръжия може да плават към американските брегове, Ейдриън.

— Ще видя какво мога да направя, за да ускоря нещата.

— Не, Ейдриън, ти трябва да ги ускориш. Иначе ще вдигна ей онзи телефон и ще позвъня на моя приятел в Белия дом. Все още пазя номера, който ми даде в Копенхаген — онзи, който звъни директно в Овалния кабинет.

— Няма да го направиш.

— Напротив.

— Ще уредя материалите да ти бъдат дадени в рамките на двайсет и четири часа. Какво друго ти е нужно?

— Човек, който говори руски език.

— Вярваш или не, още имаме няколко такива.

— Всъщност аз имам някого предвид. Искам да го доведеш веднага в страната.

— Кой е той?

Алон му каза името.

— Дадено — отвърна Картър. — Къде смяташ да установиш работния си кабинет? Във вашето посолство?

— Никога не съм си падал по посолствата. — Габриел огледа стаята. — Това би ми свършило чудесна работа. Но ще те помоля за една услуга, Ейдриън. Помоли техниците да дойдат и да махнат всички камери и микрофони. Не искам копоите ти да ме наблюдават, докато си вземам душ.

Ейдриън Картър загуби почти цялата следваща сутрин, докато получи необходимото разрешение да предаде материалите на Габриел. Изминаха още няколко часа, докато бъдат събрани, сортирани и прочистени от всичко, което би могло да създаде и най-малкото неудобство за ЦРУ или правителството на Съединените щати. Най-сетне, в седем вечерта, материалите бяха доставени в къщата на Ен Стрийт с един ван без отличителни знаци. Картър се отби, за да контролира предаването им и да вземе подписа на Алон върху свръхподробния формуляр за получаването им. Спешно изготвен от адвокат на ЦРУ, той заплашваше със съдебно преследване и други санкции, ако Габриел споделеше документите или съдържанието им с трето лице.

— Този документ е абсурден, Ейдриън. Как е възможно да действам, без да споделя информацията?

— Просто го подпиши — отвърна Картър. — Не го приемай буквално. Адвокатите са си адвокати.

Алон написа името си на иврит в долния край на формуляра и го подаде на Ели Лавон, който току-що бе пристигнал от Тел Авив. Лавон го подписа, без да протестира, и го върна на Картър.

— Никой няма право да влиза или излиза от къщата, докато тези материали са в нея. Това включва и вас двамата. Не си и помисляйте да се опитвате да се измъкнете, защото имам екип от наблюдатели на Ен Стрийт и друг — на алеята.

Когато Ейдриън си тръгна, те разделиха архивите на две и се оттеглиха в различни помещения. Габриел взе няколко кутии с каблограми на Управлението заедно с данните, събрани от вече закритите сили на Националния съвет за сигурност, и се настани в библиотеката. Ели взе всичко от Агенцията за национална сигурност (АНС) — преписите и оригиналните записи — и седна в хола.

През остатъка от вечерта и до късно през нощта те слушаха гласа на Иван Харков. Иван банкерът и Иван строителният предприемач. Магнатът на недвижимите имоти и международният инвеститор. Иван — съвършеният символ на възраждащата се Русия. Слушаха, докато той преговаряше с кмета на Москва за първокласно място на речния бряг, където искаше да построи американски тип търговски център. Слушаха, докато принуждаваше друг руски бизнесмен да му отстъпи дела си от печеливш магазин за продажба на автомобили „Бентли“, разположен близо до кремълските стени. Слушаха го, докато заплашваше да кастрира собственика на лондонска транспортна компания заради щети в имението му в Белгрейвия, нанесени по време на доставката на пиано „Бьозендорфер“. Изслушаха и един доста напрегнат разговор с някакъв чиновник, наречен Валерий, който имаше проблеми с получаването на разрешително за голяма пратка медицинско оборудване за Сиера Леоне. Навярно спешно се нуждаеха от това оборудване, защото двайсет минути по-късно от Агенцията бяха засекли второ обаждане до Валерий, по време на което Иван заявяваше, че документите са вече наред и самолетът може да отлита незабавно за Фрийтаун.