Даниъл Силва - Московска афера

Тя се обърна с гръб към него и отметна косата си. Габриел смъкна ципа и я целуна по врата.

— Брадата ти боде.

— Ще се обръсна.

Киара се завъртя и го целуна.

— Остави я засега. Придава ти много изискан вид.

— Изглеждам почти като Авраам. — Той седна в края на леглото и я загледа как се извива, за да свали роклята си. — Това определено е по-добре от още една нощ в Лубянка.

— Надявам се да е така.

— Ти трябваше да държиш под око картината на Пусен. Моля те, кажи ми, че не си я оставила без надзор.

— Монсеньор Донати я взе обратно във Ватикана.

— Опасявах се, че ще кажеш това. С колко време разполагам, преди да я даде на някой касапин от реставраторския отдел на Ватикана?

— До края на септември. — Тя изви ръце зад гърба си и откопча сутиена си. — Има ли някаква храна в тази къща? Умирам от глад.

— Не яде ли нищо по време на полета?

— Бяхме твърде заети. Как беше пилето на Геула?

— Прекрасно.

— Изглеждаше много по-добре от храната, която сервирахме.

— Ти това ли правеше?

— Толкова зле ли се представих?

— Да кажем, че пътниците в първа класа не бяха очаровани от нивото на обслужването. Ако полетът бе продължил още час, щеше да си имаш работа с истинска интифада.

— Не ни подготвиха адекватно за изпълнението на задачата. Освен това еврейските девойки не трябва да бъдат обслужващ полета персонал.

— В Израел всички са равни, Киара. За евреите е добре да бъдат обслужващ полета персонал, фермери и чистачи.

— Ще кажа на Узи да го има предвид следващия път, когато възлага полевите задачи.

Тя прибра дрехите си.

— Имам нужда от един душ. Мириша на лоша храна и чужди парфюми.

— Добре дошла в бляскавия свят на самолетните пътувания.

Киара се наведе и го целуна.

— В крайна сметка може би трябва да се обръснеш, Габриел. Наистина не мога да се любя с мъж, който изглежда като Авраам.

— Той е станал баща на Исаак на доста напреднала възраст.

— С Божията помощ. Опасявам се, че тази вечер ще трябва да разчиташ само на себе си. — Тя докосна синината на бузата му. — Нараниха ли те?

— Всъщност не. Прекарахме по-голяма част от нощта да играем на джин-руми 28 28 Игра на карти. — Б.пр. и да си разказваме истории за добрите стари времена преди падането на Берлинската стена.

— Нещо те безпокои. Винаги усещам, когато си разтревожен. Говориш ужасни шеги, за да го прикриеш.

— Разтревожен съм, защото един руски търговец на оръжие, който се нарича Иван Харков, планира да продаде много опасни оръжия на Ал Кайда. И защото жената, която рискува живота си, за да ни го съобщи, все още е в опасност. — Той се поколеба, после добави: — А и защото ще трябва да поизчакаме, преди да продължим медения си месец в Умбрия.

— Нали не смяташ да ходиш пак в Русия?

— Не, само до Вашингтон.

Тя го перна по брадата и каза:

— Приятно пътуване, Авраам.

После влезе в банята и затръшна вратата.

Тя е човек от Службата — каза си той. — Ще разбере.

Рано или късно.

От ЦРУ изпратиха за него самолет — „Гълфстрийм G-500“, с кожени кресла, видеофилми и кухня, заредена с огромно количество нездравословни закуски. Той се приземи във Военновъздушната база „Андрюс“ в задушаващата обедна жега и бе посрещнат в охраняван хангар от двама агенти на Службата за сигурност. Габриел ги позна — бяха същите двама офицери, които го бяха отвели против волята му в централата на ЦРУ при последното му посещение във Вашингтон. Опасяваше се, че ще постъпят по същия начин, но бе приятно изненадан, когато се оказа, че този път дестинацията им е елегантна тухлена вила в пресечка 3300 на Ен Стрийт в Джорджтаун. В антрето ги очакваше мъж на пенсионна възраст, облечен в тъмносиньо спортно сако и смачкан панталон от габардин. Редеещата му коса бе рошава като на университетски професор, а мустаците му бяха излезли от мода заедно с диско музиката, тенджерите за бавно готвене и замразяването на ядрените оръжия.

— Габриел — каза Ейдриън Картър, като му подаде ръка. — Радвам се, че дойде.

— Изглеждаш добре, Ейдриън.

— А ти си същият ужасен лъжец. — Той погледна лицето на Алон и се намръщи. — Предполагам, че тази чудесна синина на бузата ти е спомен от нощта, прекарана в Лубянка.

— Исках да ти донеса нещо, но магазинът за сувенири беше затворен.

Картър се усмихна и хвана Габриел за лакътя.

— Реших, че си гладен след пътуването. Поръчал съм ти нещо за обяд. Впрочем как беше полетът?