Даниъл Силва - Московска афера

Алон си спомни думите, които Шамрон бе казал предишната вечер в Йерусалим: Американците обичат да наблюдават проблемите, но не правят нищо за разрешаването им.

— Африка е главната зона на действие на Харков — каза Картър. — Но той направи и няколко доходни удара в Близкия изток и Латинска Америка. В добрите стари времена, когато Управлението и КГБ настройваха за развлечение едни срещу друга различни фракции в Третия свят, ние бяхме благоразумни по отношение на оръжейния поток. Искахме убийствата да бъдат в морално приемливи граници. Ала Иван наруши стария кодекс и съсипа много от най-бедните райони. Той е готов да достави на диктаторите, войнолюбците и бунтовниците всичко, което пожелаят, а в замяна те са готови да му платят колкото поиска. Нашият Иван е истински хищник. Той живее за сметка на страданието на другите и печели милиони от това. Предизвикал е повече смърт и разрушения, отколкото всички ислямски терористи в света, взети заедно. А сега се забавлява из курортите на Европа и Русия, сигурен, че не можем да го докоснем и с пръст.

— Защо никога не сте го преследвали?

— Опитахме през 90-те години. Забелязахме, че по-голямата част от Третия свят е разбунена, и си зададохме въпроса: Кой налива масло в огъня? От Управлението започнаха да следят движението на подозрителни самолетни пратки из Африка и Близкия изток. От Агенцията за национална сигурност започнаха да подслушват разговори по телефони и радиостанции. Не след дълго добихме представа откъде идват всички оръжия.

— От Иван Харков.

Картър кимна утвърдително.

— В Агенцията създадохме работен екип, който да разработи стратегия за справяне с мрежата на Харков. Тъй като не беше нарушил нито един американски закон, възможностите ни бяха изключително ограничени. Започнахме да търсим страна, която да повдигне обвинение, но нито една не се отзова. В края на хилядолетието положението бе толкова лошо, че дори обмисляхме да приложим така наречената програма за извънредно предаване , за да прочистим улиците от сътрудниците на Иван. Нямахме никакъв успех, разбира се. Когато старата администрация напусна града, мрежата на Харков все още беше в бизнеса. А новата, която се настани в Белия дом, имаше време само да открие къде са тоалетните, преди да се случат атаките от 11 септември. Изведнъж Иван Харков вече не изглеждаше толкова важен.

— Защото се нуждаехте от помощта на Русия в борбата срещу Ал Кайда.

— Точно така — отвърна Ейдриън. — Иван е бивш офицер от КГБ. Има могъщи благодетели. Честно казано, дори и да бяхме притиснали Кремъл за Харков, вероятно нямаше да излезе нищо съществено. На хартия няма никакви юридически или финансови връзки между легитимния олигарх и международния търговец на оръжие Иван Харков. Той е спец в областта на корпоративното прикриване и офшорните сметки. Мрежата му е напълно сигурна.

Картър измъкна лулата си и торбичка с тютюн от джоба на сакото си.

— Има и нещо друго, което не трябва да забравяме: Иван има дълго досие като търговец, доставящ стоки за опасни елементи в Близкия изток. Той продаваше оръжие на Кадафи. Контрабандно снабдяваше с оръжие Саддам Хюсеин, нарушавайки ембаргото, наложено от ООН. Въоръжаваше ислямските радикали в Сомалия и Судан. Продаваше оръжие на талибаните.

— Не пропускай и „Хизбула“ — вметна Габриел.

— Как бихме могли да забравим нашите добри приятели от „Хизбула“? — Ейдриън методично напълни лулата си. — Предполагам, че в един идеален свят щяхме да отидем при руския президент и да го помолим за помощ. Но светът далеч не е идеален, а настоящият президент на Русия е всичко друго, но не и будещ доверие съюзник. Той е опасен човек. Иска си обратно империята. Иска отново страната му да е суперсила. Иска да оспорва американското превъзходство в света, особено в Близкия изток. Разполага с море от петрол и природен газ и иска да го използва като оръжие. Последното, което ще направи, е да се намеси в наша полза срещу покровителствания олигарх Иван Харков. Преживях края на първата Студена война. Още не сме стигнали дотам, но определено сме се отправили в тази посока. В едно съм сигурен. Ако проследим тези оръжия, ще трябва да го направим без помощта на Русия.

— Предпочитам този начин, Ейдриън. Ние, евреите, имаме дълъг исторически опит в отношенията с руснаците.

— Тогава как предлагаш да действаме?

— Искам да си уредя среща с Елена Харкова.

Картър повдигна изненадано едната си вежда.