Даниъл Силва - Московска афера

— Компенсирам това по друг начин.

— С неизменната си любезност?

— Като начало.

Тя го измери с поглед, сякаш беше бавно схващащ ученик.

— Аз съм последният човек, когото Киара би искала да види отново в твоя операция.

— Ти беше гостенка на сватбата ни.

— Един от най-ужасните дни в живота ми. А това значи нещо, тъй като съм имала доста ужасни дни.

— Но нали си преодоляла чувствата си към мен?

— Нямам ни най-малък интерес.

Двама японски туристи се приближиха и на завален английски, примесен с колебливи жестове, помолиха Сара да ги снима. Тя се съгласи за неудоволствие на Габриел.

— Да не си полудяла?

— Сега пък какво съм направила?

— Ами ако имаше бомба във фотоапарата?

— Кой би сложил бомба във фотоапарат?

— Ние.

— Ако беше толкова опасно, защо ми позволи да го направя?

— Защото очевидно бяха безобидни японски туристи.

— Откъде разбра?

— Знам го.

— Само като ги погледнеш?

— Да, знам го само като ги погледна.

Тя се засмя.

— По-добре внимавай, Габриел. Иначе отново ще ме накараш да се влюбя в теб.

— А ние не можем да си позволим това.

— Не, не можем.

Алон погледна към градината и попита какво й е казал Картър.

— Само това, че преследваш Иван Харков.

— Какво знаеш за него?

— Формално той не е в сферата на наблюдение на Центъра за борба с тероризма, но вероятно трябва да бъде. Започнахме войната в Ирак отчасти защото се опасявахме, че Саддам е склонен да снабдява терористите с високотехнологични оръжия или дори с оръжия за масово поразяване. Но терористите няма защо да ходят в Ирак, за да се снабдят с оръжие. Вместо това могат да се обърнат към международен играч като Иван. За определена сума той ще им продаде каквото поискат и ще им го достави чрез някого от клиентите си в Африка или Латинска Америка.

— Явно добре си научила занаята.

— Бях добре подготвена. — Тя кръстоса крак върху крак и приглади гънките на роклята си. — Какво искаш да направя този път?

— Да научиш наизуст досието на ЦРУ за Иван и неговата мрежа и да прочетеш всичко, което можеш, за Мери Касат. Ейдриън ще ти каже останалото.

— Харков и Касат? Само операция на Габриел Алон може да включва такава комбинация. — Сара сложи слънчевите си очила. — Трябва ли да приема, че имаш нужда отново да мина под прикритие?

— Да, трябва. — Между тях се възцари мълчание, тежко като обедната жега. — Ако не искаш да го направиш, Сара, просто ми кажи. Ти вече си направила повече от достатъчно.

Тя го погледна и се усмихна. Беше смела усмивка, помисли си Габриел. От тези, които не се разпростират върху цялото лице.

— И да изпусна веселбата? — Сара си повя драматично с книгата. — Освен това бих направила почти всичко, за да се махна оттук за няколко дни. Не мога да понасям Вашингтон през лятото.

Морнингтън Теръс № 7 беше опушен жилищен блок, който гледаше към релсите на гара Юстън. Когато Габриел натисна звънеца на апартамент 5В, вратата се открехна няколко сантиметра и две сиви очи погледнаха студено към него над веригата. Явно притежателят им не бе очарован да го види. Това никога не се случваше.

Освободена от веригата, вратата се отвори по-гостоприемно. Алон влезе и огледа критично обстановката: мрачна гарсониера с напукан линолеум на пода и мебели, купени от битпазар. Мъжът, когото завари в нея, изглеждаше така, сякаш бе попаднал в жилището по погрешка. Носеше костюм на тънко райе, шлифер марка „Бърбъри“ и копчета за ръкавели с размера на шилинги. Някога русата му коса бе придобила оловносив оттенък. Това му придаваше вид на фотомодел от реклама на хубав коняк или на актьор от сапунена опера — онзи тип милионери, които се перчат с млади жени.

Греъм Сиймор обаче нямаше време да тича след жени. Като заместник-директор на МИ5, британската служба за сигурност, имаше повече от достатъчно работа на бюрото си, която да ангажира вниманието му. В страната му имаше няколко хиляди ислямски екстремисти, чиито връзки с терористите бяха общоизвестни. И за да не останат по-назад, руските шпиони в Лондон се бяха активизирали до степен, невиждана от края на Студената война. Следствие от това активизиране бе убийството на Александър Литвиненко — бивш агент на ФСБ и критик на Кремъл, който бе отровен със силно токсичен радиоактивен изотоп полоний-210 — акт на ядрен тероризъм, извършен от ФСБ в сърцето на британската столица.

Сиймор трябваше да е пристигнал непосредствено преди Габриел, защото раменете на шлифера му все още бяха покрити с дъждовни капки. Той го метна отегчено на облегалката на един стол и протегна ръка с обърната нагоре длан.