Даниъл Силва - Московска афера

— Съгласен съм.

— Можем да го правим тук, ако ти харесва.

— Сигурно се шегуваш.

— Тогава ти избери мястото.

— В Сейнт Джеймсис Парк. В шест часа. На пейките от северната страна на остров Дък.

Греъм Сиймор се намръщи.

— Ще донеса трохи хляб.

Впоследствие, когато анализаторите на дузина различни служби и агенции щяха да се ровят в останките от случая, всички щяха да бъдат озадачени от факта, че основната мишена на Габриел през тези първи дни на операцията не е бил Иван Харков, нито красивата му съпруга Елена, а Алистър Лийч — директор на отдела за импресионистично и модерно изкуство на внушителната аукционна къща „Кристис“, намираща се на Кинг Стрийт № 8 в Сейнт Джеймс, Лондон. Това не им хареса: той беше добър и почтен човек, който бе въвлечен в скандал, без да има никаква вина, освен случайната му близост със злото. По-късно Ейдриън Картър щеше да споменава това като „нашата малка поучителна история“. Животът на малко хора преминава без някакво прегрешение, а на още по-малко може да издържи на щателното телефонно подслушване на МИ5 и двайсет и четири часовото следене на нейните агенти. „Там, по Божията милост, отиваме всички“, би казал Картър.

Всеки разузнавач с поне капка съвест знае, че ровенето в нечий живот може да бъде неприятно преживяване, но Сиймор, който имаше повече скрупули от повечето си колеги, направи всичко възможно това да стане по най-внимателния начин. Агентите му подслушваха телефонните разговори на Лийч при пълна дискретност, наблюдателите му следяха обекта си от порядъчно разстояние, а анализаторите на телефонните записи, банковите извлечения и сметките, платени с кредитната му карта, ги проучваха крайно внимателно. Само подслушвателните устройства, които по настояване на Габриел бяха скрили в дома на Лийч в Кентиш Таун, ги караха да се гърчат от притеснение. Много скоро те им разкриха защо Алистър прекарваше толкова малко време там. Подслушвачите започнаха да наричат съпругата му — Абигейл, с прозвището Звяра.

Без знанието на Греъм Сиймор и МИ5 през тази фаза на операцията Алон се бе установил в една безопасна квартира на Службата на Бейзуотър Роуд. Той използваше това затишие да си почине и да лекува изстрадалото си тяло. Спеше до късно, обикновено до девет-десет часа, и прекарваше остатъка от сутринта в пиене на кафе и четене на вестници. Следобед излизаше от апартамента и правеше дълги разходки в центъра на Лондон. Въпреки че внимателно променяше маршрутите си, всеки ден посещаваше три места: израелското посолство на Олд Корт Роуд, американското посолство на Гроувнър Скуеър и остров Дък в Сейнт Джеймсис Парк. Първите две вечери Греъм се появяваше точно в шест часа, но на третата пристигна с четиридесет и пет минути закъснение, измърморвайки нещо за ядосания си генерален директор. Той веднага отвори безупречно лъскавото си стоманено дипломатическо куфарче и подаде на Габриел една снимка. На нея се виждаше Алистър Лийч да се разхожда по тротоара на „Пикадили“ с жена, която имаше вид на стара мома.

— Коя е тя?

— Розмари Гибънс. Тя ръководи отдела за картини на стари майстори в „Сотбис“. По очевидни причини — както лични, така и професионални — те пазят връзката си в абсолютна тайна. Доколкото ни е известно, тя е чисто платонична. Но честно казано, наблюдателите ми биха насърчили клетия Алистър да предприеме следващата стъпка. Абигейл е абсолютен демон, а двете му деца не искат да го виждат.

— Къде са те сега?

— Жена му и децата ли?

— Лийч и Розмари — отвърна нетърпеливо Алон.

— В един бар на Джърмин Стрийт. На тиха маса в дъното. Много уютно.

— Ще ми осигуриш снимка, нали, Греъм? Малка снимка, която да извадя от задния си джоб, в случай че упорито се съпротивлява.

Сиймор прокара ръка през прошарената си коса, после кимна утвърдително.

— Бих искал утре да се заема с него — каза Габриел. — Какъв е графикът му?

— Срещи в „Кристис“ цялата сутрин, после ще присъства на събрание на някакъв клуб „Рафаело“. Агентът ни го проверява.

— По-добре му кажи да се откаже, Греъм. Уверявам те, че членовете на клуб, „Рафаело“ не представляват заплаха за никого, освен за себе си.

— Какво представлява той?

— Ежемесечно събиране на търговците на картини, аукционери и куратори. Не правят нищо противозаконно, освен че пият твърде много вино и се оплакват от променливия успех в техния бизнес.

— Преди или след събранието ще го направим?