Даниъл Силва - Московска афера

Тясната им връзка се бе създала преди много години по време на операцията „Божи гняв“ — секретна операция на израелските тайни служби, чиято цел бе да се издирят и ликвидират извършителите на Мюнхенското клане по време на Олимпийските игри през 1972 г. В ивритския списък на участниците в операцията Габриел бе записан като алеф 11 11 Главен (ивр.). — Б.пр. . Въоръжен само с една 22-калиброва берета, той лично бе убил шестима от терористите от „Черният септември“, отговорни за атентата в Мюнхен, в това число и Ваел Абдел Цвайтер, когото бе застрелял във фоайето на жилищен блок на няколко километра от мястото, където седяха сега. Лавон беше айн — специалист по проследяване и наблюдение. Бяха прекарали три години да дебнат плячката си из цяла Западна Европа, убивайки през нощта, както и посред бял ден, рискувайки всеки момент да бъдат арестувани от местната полиция и осъдени като убийци. Когато най-накрая се прибраха у дома, слепоочията на Габриел бяха посивели, а лицето му бе лице на двайсет години по-стар мъж. Ели, който дълги периоди бе работил без подкрепление в непосредствена близост до терористите, страдаше от множество посттравматични разстройства, в това число и пословично капризен стомах. Алон трепна, когато Лавон лапна голямо парче от рибата. Знаеше, че дребничкият му колега по-късно ще си плати за това.

— Узи ми каза, че работиш в Юдейската пустиня. Надявам се, че не съм те откъснал от нещо важно.

— Само една от най-значимите археологически експедиции в Израел за последните двайсет години. Върнахме се в Пещерата на ръкописите. Ала вместо да съм там с колегите си, проучвайки реликвите на нашето древно минало, аз съм в Рим с теб. — Кафявите очи на Ели бързо огледаха площада. — Но пък тук е част от нашата собствена история, нали, Габриел? В известен смисъл за нас всичко започна оттук.

— Започна в Мюнхен , Ели, не в Рим.

— Все още усещам миризмата на онова проклето смокиново вино, което онзи носеше, когато го застреля. Помниш ли виното?

— Помня го, Ели.

— Дори и сега ми призлява от аромата на смокините. — Лавон изяде още едно парченце риба. — Днес няма да убиваме никого, нали, Габриел?

— Няма, Ели. Днес само ще разговаряме.

— Имаш ли снимка?

Алон извади снимката от джобчето на ризата си и я сложи на масата. Лавон си сложи чифт очила за четене със зацапани стъкла и внимателно разгледа фотографията.

— На мен всички руснаци ми изглеждат еднакви.

— Сигурен съм, че те ни възприемат по същия начин.

— Знам точно как ме възприемат. Руснаците са направили живота на предците ми толкова ужасен, че те са избрали да живеят до маларийните мочурища в Палестина. В началото са подкрепили създаването на Израел, но през 60-те години са се обвързали с онези, които са се заклели да ни унищожат. Руснаците обичат да се представят за съюзници на Запада в борбата срещу международния тероризъм, но не трябва да забравяме, че всъщност му помогнаха да се появи. През 70-те и 80-те години поощриха левите терористични групировки в Западна Европа и естествено пак те бяха покровителите на ООП. Руснаците дадоха на Арафат и неговите убийци всички оръжия и експлозиви, които те поискаха, както и свободата да пътуват зад желязната завеса. Не забравяй, Габриел, че нападението над нашите спортисти в Мюнхен беше ръководено от Източен Берлин.

— Свърши ли, професоре?

Ели мушна снимката във вътрешния джоб на сакото си. Алон поръча две порции спагети с артишок и докато довършваха рибата, запозна накратко Лавон със задачата.

— А ако няма опашка, когато стигне до „Тре Скалини“? — попита Ели. — Какво следва?

— Искам да си поговориш с него на твоя отличен руски език. Притисни го до стената и виж дали ще се пречупи.

— А ако настоява да говори с теб?

— Тогава му кажи да посети още една туристическа забележителност.

— Коя?

Като чу отговора на Габриел, Лавон задъвка мълчаливо ъгълчето на салфетката си.

— Определено отговаря на изискванията ти за обществено място, Габриел. Ала се съмнявам, че на твоя приятел папата ще му стане приятно, ако някога разбере, че си използвал църквата за тайни срещи.

— Това е катедрала, Ели. И негово Светейшество никога няма да разбере.

— Освен ако нещо не се обърка.

— Сега е меденият ми месец. Какво би могло да се обърка?

Сервитьорът се появи с двете чинии спагети. Лавон погледна часовника си.

— Сигурен ли си, че имаме време да обядваме?

— Яж си спагетите, Ели. Предстои ти дълга разходка.