Даниъл Силва - Московска афера

Те приключиха обяда си с необичайна за Рим бързина и напуснаха гетото с мотоциклета „Пиаджо“. Габриел остави Лавон близо до „Екселсиор“ и продължи към Пиаца ди Спаня, където седна на една маса до прозореца в „Кафе Греко“. Изглеждаше погълнат от броя на „Ла Република“, когато Борис Островски се появи на Виа Кондоти. Ели вървеше на петдесетина метра зад него. Все още носеше шалчето на врата си, което означаваше, че не го следят.

Габриел допи кафето си, докато проверяваше дали Лавон няма опашка, после плати сметката и отиде с мотоциклета до фонтана „Треви“. Той стоеше близо до статуята на коня на Нептун, когато Островски си проправи път сред тълпата туристи и застана до балюстрадата. Руснакът бе достатъчно възрастен, за да е преживял трудностите на „развития социализъм“, и изглеждаше истински засегнат от гледката с богатите западняци, които хвърляха пари в творение на изкуството, изработено по поръчка на папството. Той натопи носната си кърпичка във водата и охлади с нея потното си чело. После неохотно измъкна една-единствена монета от джоба си и я пусна във фонтана, преди да се обърне и да се отдалечи. Габриел зърна Ели, който тръгна след него. Все още беше с шалчето си.

Третата спирка по маршрута беше на малко разстояние оттам, но пълният руснак изглеждаше изтощен и с подбити от ходенето крака, когато най-сетне изкачи предните стълби на Пантеона. Алон стоеше до гробницата на Рафаело. Той видя как Борис обиколи веднъж ротондата, после излезе навън в просторния портик, където Лавон се бе облегнал на една колона.

— Какво мислиш?

— Мисля, че е по-добре да го сложим да седне на някой стол в „Тре Скалини“, преди да е предал богу дух.

— Някой следи ли го?

Ели поклати глава.

— Чист е като младенец.

Точно тогава Островски излезе от ротондата и заслиза по стълбите към площад „Навона“. Лавон му даде голяма преднина, преди да поеме след него. Габриел се качи на мотоциклета и се насочи към Ватикана.

Някога площадът е бил римски хиподрум. И наистина, бароковите сгради край елипсовидните му очертания бяха построени върху руините на древните трибуни. На „Навона“ вече нямаше надбягвания с колесници и спортни състезания; там цареше безкрайна карнавална атмосфера, която го превръщаше в един от най-известните и многолюдни площади в Рим. За свой наблюдателен пост Ели Лавон бе избрал фонтана дел Моро и се преструваше, че слуша челиста, който свиреше Сюита № 1 на Бах в сол мажор. В действителност погледът му бе прикован върху Борис Островски, който се бе настанил на една маса в „Тре Скалини“, на около петдесет метра от него. Руснакът си поръча само малка бутилка минерална вода, която сервитьорът с бяло сако донесе след цяла вечност. Лавон огледа за последен път площада, после отиде до масата и седна на празния стол.

— Наистина трябва да си поръчате нещо повече от вода, Борис. Невъзпитано е.

Ели изстреля думите на руски. Островски отговори на същия език:

— Аз съм руски журналист. Не пия на обществено място, ако напитката ми не е бутилирана.

Той погледна Лавон и се намръщи, сякаш бе решил, че дребният мъж със смачкано сако не може да е легендарният израелски агент, за когото бе чел във вестниците.

— Кой сте вие?

— Не е ваша работа.

Още едно смръщване.

— Направих всичко, което ми казахте. Къде е той?

— Кой?

— Човекът, с когото искам да говоря. Алон.

— Какво ви кара да мислите, че ще ви оставим да се доближите до него? Никой не може да повика Габриел Алон. Винаги е обратното.

Един сервитьор пристъпи към масата. Ели поръча на доста добър италиански две кафета и tartufo 12 12 Вид сладоледен сладкиш. — Б.пр. . После отново погледна към Островски. Руснакът се потеше обилно и оглеждаше нервно площада. Предницата на ризата му бе мокра и под двете мишници имаше петна от пот.

— Тревожи ли ви нещо, Борис?

— Винаги ме тревожи нещо. Така оцелявам.

— От кого се боите?

— От силовиките — отговори журналистът.

— Силовиките ? Опасявам се, че руският ми не е толкова добър.

— Руският ви е много добър, приятелю, и съм малко изненадан, че не сте чували думата. Така наричаме бившите агенти на КГБ, които сега управляват моята страна. Те, меко казано, не приемат несъгласието. Ако човек им противоречи, го убиват. Убиват в Москва. Убиват в Лондон. Няма да се поколебаят да убият някого и тук. — Той огледа оживения площад. — В историческия център на Рим.