Даниъл Силва - Московска афера

— Аз живея според тях.

— Тогава може би си спомняш третото правило: „Предположи, че всеки потенциално е под контрола на противника“. Напълно възможно е да си създадем големи проблеми, срещайки се с човек, който ще ни предостави куп руски лайна. — Алон погледна към снимката. — Сигурни ли сме, че този мъж наистина е Борис Островски?

— От московската ни централа казаха, че е той.

Габриел пъхна снимката обратно в плика и огледа вътрешността на Долната църква.

— За да се върна в страната, трябваше да дам тържествено обещание на Ватикана и италианските тайни служби: никаква оперативна работа на италианска територия.

— Кой казва, че ще вършиш оперативна работа? Просто ще проведеш един разговор.

— С руски редактор, който току-що е загубил един от репортерите си, ликвидиран от професионален убиец в Куршевел. — Алон бавно поклати глава. — Не знам за теб, Узи, но аз мисля, че не е добре да лъжеш папата.

— Шамрон е нашият папа, а той иска това да бъде изпълнено.

Габриел изведе Навот от базиликата и двамата тръгнаха по тъмните улици. Бат левейхата безшумно ги следваше. Тази история никак не му харесваше, но трябваше да признае, че е любопитен какво ли е съобщението, което руснакът искаше да им предаде. Задачата имаше и още едно потенциално предимство. Можеше да я използва като начин да се измъкне веднъж завинаги от Ари. Докато пресичаха Пиаца дел Комуне, Алон изброи исканията си:

— Ще изслушам какво има да казва, после ще напиша доклад и приключвам с това.

— Точно така.

— Ще се върна във фермата в Умбрия и ще довърша картината. И никакви други оплаквания от Шамрон. Никакви предупреждения за моята безопасност.

Навот се поколеба, след това кимна утвърдително.

— Кажи го, Узи. Кажи го пред Бог тук, в свещения град Асизи.

— Можеш да се върнеш в Умбрия и да реставрираш картината колкото си искаш. Никакви други оплаквания от Шамрон. Никакви предупреждения от мен или когото и да било относно пълчищата терористи, които искат да те убият.

— Островски поставен ли е под наблюдение от централата в Рим?

— Да, един час след първото обаждане.

— Кажи им да се оттеглят. Иначе рискуваш неволно да разкриеш нашия интерес пред италианските служби за сигурност или някой друг, който го следи.

— Добре.

— Имам нужда от агент за проследяване, на когото мога да се доверя.

— Някой като Ели?

— Да, някой като него. Къде е той?

— На разкопки някъде край Мъртво море.

— Качи го на зазоряване на самолет на „Бен Гурион“. Кажи му, че ще се срещнем в „Пиперно“. Да си поръча бутилка „Фраскати“ и порция filetti di baccala 8 8 Филе от натурално сушена треска (итал.). — Б.пр. , докато ме чака.

— Аз я обичам пържена — вметна Узи.

— В „Пиперно“ предлагат най-хубавото филе в Рим. Защо не се присъединиш към нас на обяд?

— Бела казва, че трябва да се въздържам от пържена храна. — Навот се потупа по издутия корем. — Казва, че от нея много се дебелее.

Габриел вярваше, че да реставрираш картина на стар майстор означава да се отдадеш телом и духом на платното и на художника, който го е нарисувал. Картината бе винаги на първо място в мислите му, когато се събудеше, и последното нещо, което виждаше, преди да заспи. Дори и в сънищата си не можеше да избяга от нея, нито можеше да мине край платното, което реставрира, без да спре да разгледа внимателно работата си.

Сега той изключи халогенните лампи и се качи по каменните стъпала до втория етаж. Киара лежеше, облегната на лакът, и разсеяно прелистваше дебело модно списание. Кожата й бе загоряла от слънцето в Умбрия, а кестенявата й коса се ветрееше леко от бриза, който подухваше през отворения прозорец. От радиочасовника на нощното шкафче се разнасяше ужасна италианска естрадна песен; две италиански знаменитости водеха задълбочен, но безмълвен разговор на екрана на телевизора, чийто звук бе намален. Габриел насочи дистанционното към телевизора и го изключи.

— Хей, аз го гледах — каза тя, без да поглежда към него.

— О, наистина ли? И за какво говореха?

— Нещо, свързано с някакви мъж и жена. — Киара близна показалеца си и грациозно отгърна страницата на списанието. — Вие забавлявахте ли се, момчета?

— Къде е пистолетът ти?

Тя вдигна ъгълчето на кувертюрата и дръжката от орехово дърво на една деветмилиметрова берета проблесна на светлината на нощната лампа. На Алон му се искаше оръжието да е по-леснодостъпно, но устоя на импулса да я смъмри. Независимо от факта, че не бе пипала пистолет, преди да я вербуват, Киара обикновено показваше по-добри резултати на стрелбището в сутерена на булевард „Цар Саул“ — доста забележително постижение, като се има предвид фактът, че беше дъщеря на главния равин на Венеция и бе прекарала ранните си младежки години из спокойните улици на старото еврейско гето в града. Официално тя все още бе с италианско гражданство. Връзката й със Службата бе тайна, както и бракът й с Габриел. Киара покри отново беретата и отгърна нова страница.