Даниъл Силва - Московска афера

— Нашите източници в Египет ни осведомиха, че съществува известно недоволство. Изглежда, шейх Таид ти е доста ядосан за това, че провали добре подготвения му план да свали режима на Мубарак. Дал е инструкции на всички агенти на „Мечът на Аллах“ в Европа и Близкия изток да започнат да те търсят. Миналата седмица един от тях е идвал в Ивицата Газа и е помолил „Хамас“ да се присъединят в издирването ти.

— И нашите приятели от „Хамас“ са се съгласили да помогнат.

— Без да се колебаят. — Следващите думи Узи каза не на френски, а на иврит: — Както можеш да си представиш, Стареца е чул тези доклади за ескалираща заплаха за твоя живот и се е концентрирал върху една-единствена мисъл: „Защо Габриел Алон — израелският ангел отмъстител, най-способният таен агент — стои в някаква скотовъдна ферма сред хълмовете на Умбрия и реставрира картина за негово Светейшество папа Павел VII?“.

Габриел се взря в панорамната гледка. Слънцето клонеше към далечните хълмове на запад и първите светлини започнаха да проблясват в дъното на долината. Пред очите му изникна картина: мъж с пистолет в изпънатата си напред ръка стреля в лицето на паднал терорист в подножието на Северната кула на Уестминстърското абатство. Видението му изглеждаше като платно с маслени бои, нарисувано от ръката на Караваджо.

— Ангелът е на меден месец — отвърна той, без да откъсва поглед от долината. — И при никакви обстоятелства няма да работи отново.

— Ние нямаме право на меден месец, Габриел, във всеки случай не и на истински. Колкото до физическото ти състояние, Господ знае, че мина през ада в ръцете на „Мечът на Аллах“. Никой не би те упрекнал, ако напуснеш Службата, този път завинаги.

— Никой, с изключение на Шамрон, разбира се.

Навот подръпна покривката, но не отвърна нищо. Бяха минали почти десет години, откак Ари за последен път бе заемал шефското място, но все още се месеше в работите на Службата, сякаш тя беше личното му феодално владение. В продължение на няколко години се разпореждаше от улица „Каплан“ в Йерусалим в качеството на съветник на министър-председателя по въпросите на сигурността и контратероризма. Сега, остарял и възстановяващ се след терористично нападение на служебния му автомобил, той упражняваше влиянието си от подобната на крепост вила край Генисаретското езеро.

— Шамрон иска да ме види заключен в клетка в Йерусалим — каза Алон. — Мисли, че ако успее да направи живота ми достатъчно гаден, няма да имам друг избор, освен да поема управлението на Службата.

— Има и по-лоши съдби, Габриел. Стотици хора биха дали дясната си ръка да бъдат на твое място. — Узи потъна в мълчание, после добави: — В това число и аз.

— Изиграй внимателно картите си, Узи, и някой ден работата ще е твоя.

— По този начин станах началник на „Специални операции“: защото ти отказа да заемеш поста. Кариерата ми мина в твоята сянка, Габриел. Не е лесно. Това ме кара да се чувствам така, сякаш съм получил утешителна награда.

— Те не раздават утешителни награди, Узи. Ако смятаха, че нямаш качествата за тази работа, щяха да те оставят в европейската централа и да намерят някой друг.

Навот побърза да смени темата.

— Хайде да си поръчаме нещо за ядене — предложи той. — Иначе сервитьорът може да си помисли, че сме двама шпиони, говорещи по работа.

— И всъщност е точно така, нали, Узи? Със сигурност не си бил целия този път до Умбрия само за да ми кажеш, че има хора, които биха желали да съм мъртъв.

— В действителност се чудехме дали не можеш да ни направиш една услуга.

— Каква услуга?

Навот отвори менюто си и се намръщи.

— Боже мой, виж всичките тези видове паста 6 6 Общо наименование за макаронени изделия (итал.). — Б.пр. !

— Не обичаш ли паста, Узи?

— Обичам, но Бела казва, че дебелея от това.

Той разтри с два пръста горната част на носа си и сложи новите очила.

— Колко килограма трябва да свалиш преди сватбата, Узи?

— Тринайсет — отговори мрачно Навот. — Цели тринайсет килограма.

Те излязоха от ресторанта по тъмно и се присъединиха към процесия от монаси капуцини в кафяви раса, които се движеха бавно по тясната улица към базиликата „Свети Франциск“. В големия вътрешен двор духаше прохладен вятър. Узи се отпусна на една каменна пейка и заговори за убития:

— Името му е Александър Лубин. Работел за списание „Московская газета“. Бил убит в хотелска стая в Куршевел няколко дни след Коледа. По онова време останалият свят не обърнал особено внимание на убийството му. Ако си спомняш, вниманието му бе насочено към Лондон, където дъщерята на американския посланик току-що бе спасена от ноктите на „Мечът на Аллах“.