Даниъл Силва - Московска афера

Руснакът не отговори, просто отведе Алон на едно празно място в средата на склада. Зоната беше осветена от лампа, която се намираше високо на покривните греди. Медведев застана под светлината й като актьор на сцена и разпери ръце.

— Страхувам се, че е твърде късно.

— Къде са те в момента, Аркадий?

— В ръцете на един много доволен клиент.

Медведев излезе от кръга светлина и блъсна Габриел в гърба. Очевидно имаше още нещо, което трябваше да видят.

Елена беше завързана за метален стол с права облегалка в далечния край на склада. Лука Осипов, нейният бивш бодигард, стоеше от едната й страна, а плешивият гигант — от другата. Блузата й беше скъсана, а бузите й пламтяха от многобройните плесници. Тя се вгледа с ужас в пострадалото око на Габриел, после сведе очи към пода. Медведев я сграбчи за косата. Жестът не предполагаше, че възнамерява да я остави жива.

— Преди да започнем, трябва да знаеш, че госпожа Харкова беше много отзивчива тази вечер. Тя ни разказа всичко за сегашното и бъдещото си участие в тази злополучна афера, като започна от нощта, в която е подслушала телефонния ми разговор със съпруга й. Призна ни, че операцията по открадването на секретните документи на Иван е изцяло нейна идея. И че ти всъщност си се опитал да я разубедиш.

— Тя лъже, Аркадий. Ние я принудихме да ги открадне. Казахме й, че съпругът й е загазил и че ако не ни съдейства, тя също ще загази.

— Много рицарско от твоя страна, Алон, но няма да свърши работа.

Медведев дръпна по-силно косата на Елена. Тя стоически изтърпя болката.

— За нещастие — продължи той, — госпожа Харкова не успя да ни даде едно много важно късче информация: местонахождението на децата. Надявахме се ти да ни кажеш къде са и да спестиш по-нататъшните неприятности на госпожа Харкова. Както вероятно се досещаш, съпругът й е доста ядосан в момента. Той ни нареди да направим всичко необходимо, за да получим отговорите, от които се нуждаем.

— Вече ти казах, Аркадий. Не знам къде са децата. Тази информация е запазена в тайна от мен.

— В случай че попаднеш в ситуация като тази?

Медведев замери Габриел с един мобилен телефон. Той го удари в гърдите и изтрака върху пода.

— Обади се на французите. Кажи им да доставят децата във вилата на Иван тази вечер заедно с паспорта му. След това им кажи да освободят самолета на Иван. Той би искал да се върне незабавно в Русия.

— Пусни я — каза Алон. — Прави с мен каквото решиш. Но пусни Елена.

— За да свидетелства срещу съпруга си някъде на Запад? За да се оплаче на всеослушание, че Русия се е превърнала в авторитарна държава и отново представлява заплаха за световния мир? Това ще се отрази зле както на страната, така и на бизнеса ни. Приятелите на господин Харков в Кремъл може да се ядосат, че е позволил да се случи подобно нещо. А господин Харков се старае никога да не ядосва приятелите си в Кремъл.

— Обещавам, че няма да й позволим да се разприказва. Ще се грижи за децата си и ще си държи устата затворена. Тя е невинна.

— Иван не мисли така. Той смята, че го е предала. А ти знаеш как постъпваме с предателите. — Медведев вдигна пистолета си, за да го види Габриел, после опря дулото в тила на Елена. — Седем грама олово, както обичаше да казва Сталин. Ето какво ще получи тя, ако не се обадиш на французите да позволят на Иван да се качи довечера на самолета — заедно с децата.

— Ще им се обадя, когато Елена е в безопасност в Западна Европа.

— Тя няма да ходи никъде.

Елена вдигна очи от пода и се взря в Алон.

— Не му казвай нищо, Габриел. Ще ме убият каквото и да направиш. Предпочитам децата ми да бъдат отгледани от някого другиго, а не от чудовище като съпруга ми. — Тя погледна към Медведев. — По-добре натисни спусъка, Аркадий, защото Иван никога няма да получи децата.

Медведев се приближи до Алон и го удари с дръжката на стечкина в дясното око. Габриел падна странично на пода, заслепен от острата болка. Руснакът заби италианската си мокасина в слънчевия му сплит и се засили да го ритне повторно, но в същия миг някой каза нещо на руски в далечината. Алон познаваше този глас, беше сигурен в това, но в агонията си не можа да се сети къде го е чувал. Спомни си миг по-късно, когато най-сетне успя да си поеме дъх. Беше чул този глас два месеца по-рано, по време на първото си пребиваване в Москва. Беше го чул в Лубянка.

Двамата мъже проведоха кратък приятелски спор, сякаш се караха на кого е ред да плати обяда. Спорът им беше на руски и Габриел не разбра нито дума. Не виждаше и лицата им. Все още лежеше настрана, с корем, открит за ритниците на Аркадий Медведев и неговите мокасини 45-и номер.