Даниъл Силва - Московска афера

Както много други офицери от ФСБ, Булганов допълваше държавната заплата, като продаваше експертното си мнение и познанията, които бе натрупал покрай работата си, на частни бизнесмени. Григорий по-специално играеше ролята на платен информатор на Аркадий Медведев, шефа на охранителната служба на руския олигарх Иван Харков. Булганов осигуряваше на Медведев постоянен поток от информация, свързана с потенциални заплахи за бизнеса на Харков, без значение дали е легален или незаконен. Медведев му се отплащаше, като поддържаше тайна банкова сметка на името на Булганов. В резултат на това Григорий бе успял да проникне в операциите на Иван Харков по-дълбоко от всяко друго странично лице. Всъщност Булганов беше убеден, че знае повече за оръжейните сделки на Иван от всеки друг шпионин в света. В Русия подобно знание можеше да бъде опасно. Понякога дори фатално, което обясняваше защо Григорий внимаваше да не настъпва Медведев по мазола. Ето защо, когато Аркадий му позвъни в 23,15 часа в неделя, отговори на обаждането му, без да се колебае.

През следващите три минути не каза нито дума. Вместо това накъса един лист хартия за писма на ситни парченца, докато слушаше сбит преразказ на събитията, разиграли се следобед в Москва. Беше доволен, че Медведев му се е обадил. Но му се искаше да го бе направил по някоя обезопасена линия.

— Сигурен ли си, че е той? — попита Григорий.

— Няма съмнение.

— Как е проникнал отново в страната?

— С американски паспорт и груба дегизировка.

— Сега къде е?

Медведев му съобщи местонахождението.

— А съпругата на Иван?

— И тя е тук.

— Какви са плановете ти, Аркадий?

— Ще му дам още един шанс да отговори на някои въпроси. После ще го заровя в някоя дупка. — Пауза. — Освен ако не искаш да го направиш вместо мен, Григорий?

— Мисля, че ще ми хареса. В крайна сметка той наруши правилата.

— Колко бързо можеш да дойдеш тук?

— Дай ми един час. Искам да разменя няколко думи и с жената.

— Само няколко , Григорий. Това не те засяга.

— Ще бъда кратък. Само се постарай да бъде там, когато пристигна.

— Тук ще бъде.

— С колко мъже разполагаш на мястото?

— Петима.

— Това са доста свидетели.

— Не се притеснявай, Григорий. Те не са приказливи.

Когато се свести отново, Габриел усети, че някой превързва раненото му око. Той отвори другото, което все още функционираше, и видя, че операцията се извършва от самия Аркадий Медведев. Руснакът работеше с една ръка. В другата държеше пистолет. „Стечкин“ — помисли си Габриел, но не можеше да е сигурен. Никога не се беше интересувал особено от руски пистолети.

— Да не би да изпитваш съжаление към мен, Аркадий?

— Наложи се да спрем кървенето. Страхувахме се да не умреш в ръцете ни.

— Нали така или иначе ще ме убиете?

— Разбира се, Алон. Но преди това искаме да получим малко информация от теб.

— А казват, че кадрите на КГБ нямали маниери.

Медведев приключи с превръзката и изгледа мълчаливо Габриел.

— Няма ли да ме попиташ откъде знам истинското ти име? — попита накрая той.

— Предполагам, че си го научил от приятелите си във ФСБ. Или си спестил едно телефонно обаждане, като си го изтръгнал със сила от Елена Харкова. Приличаш ми на човек, който обича да бие жени.

— Продължавай в същия дух и ще извикам Дмитрий да те фрасне още веднъж. Не си малко момче, Алон. Един или два удара на Дмитрий — и може да не дойдеш повече в съзнание.

— Той не умее да удря с цялата си сила. Защо не ме оставиш да му дам няколко урока?

— Сериозно ли говориш, или това е някакво еврейско чувство за хумор?

— Нашето чувство за хумор се е развило покрай живота с руските ни съседи. Помага ни по време на погром. С негова помощ е по-лесно да гледаш как селото ти се превръща в пепелище.

— Имаш избор, Алон. Можеш да лъжеш и да разказваш вицове цяла нощ или да започнеш да говориш. — Руснакът извади една цигара от сребърна табакера и я запали със сребърна запалка. — Нямаш нужда от подобни глупости, аз също. Дай да приключим с това като професионалисти.

— Като професионалисти? Имаш предвид да ти кажа всичко, което знам, и след това да ме убиеш.

— Нещо такова. — Аркадий му поднесе табакерата. — Искаш ли цигара?

— Вредни са за здравето.

Медведев затвори табакерата.

— Готов ли си за малка разходка, Алон? Мисля, че това място ще ти се види доста интересно.

— Някакъв шанс да се отърва от белезниците?