— Абсолютно никакъв.
— И аз така си помислих. Ще ми помогнеш ли да стана? Гледай само да не измъкнеш раменете ми.
Руснакът го изправи с лекота. Габриел усети, че помещението се завърта около него, и за момент си помисли, че ще падне пак на земята. Медведев, изглежда, си бе помислил същото, защото го хвана за лакътя.
— Сигурен ли си, че си готов за това, Алон?
— Сигурен съм.
— Няма да ми припаднеш отново в ръцете, нали?
— Ще се справя, Аркадий.
Медведев хвърли цигарата си и я смачка грижливо с върха на скъпата си италианска мокасина. Всичко по него изглеждаше скъпо: френският костюм, английският дъждобран, швейцарският часовник. Но нищо не можеше да прикрие факта, че отдолу се криеше един от главорезите на КГБ. Също като режима — помисли си Габриел. — КГБ в нови дрехи.
Тръгнаха заедно между сандъците. Те бяха много повече, отколкото Алон бе предполагал. Самият склад също изглеждаше безкраен. Нищо чудно, каза си той. Все пак се намираше в Русия. Най-голямата страна в света. Най-големият хотел в света. Най-големият плувен басейн в света. Най-големият склад за оръжия в света.
— Какво има в тези сандъци?
— Храна.
— Сериозно?
— Сериозно. — Медведев посочи един небостъргач от дървени сандъци. — Това са консерви с риба тон. Ей там са консервите с моркови. Малко по-нататък е говеждото месо. Имаме дори пилешка супа.
— Много впечатляващо. Преди петнайсет години Русия живееше от американските подаяния. Сега вие храните света.
— Напредваме бързо, откакто падна комунизмът.
— Какво има в действителност в тези сандъци, Аркадий?
Медведев посочи същия небостъргач.
— Това са патрони. Петдесет милиона, ако трябва да сме точни. Достатъчно, за да бъде затрита една значителна част от Третия свят. Макар че е малко вероятно да се случи. Средностатистическият борец за свобода е ужасно недисциплиниран. Не че се оплакваме. Това е добре за бизнеса.
Той посочи друга купчина.
— Онова са РПГ-7. По една лира фунта 67 67 Английска мярка за тежест. Един фунт е равен на 0,453 кг. — Б.пр.
, едно от най-добрите оръжия, което може да си купи човек. Страхотен гранатомет. С подходящо обучение всяко дванайсетгодишно дете може да извади от строя танк или бронетранспортьор.
— А останалите?
— Ей там са минометите. До тях е нашата насъщна храна — автоматите АК-47. Те ни помогнаха да победим германците, а после да променим света. Калашникът дава сила на слабите. Глас на безгласните.
— Чувам, че е много популярен и в по-дивите квартали на Лос Анджелис.
Медведев изкриви лице в престорен ужас.
— Престъпници? Не, Алон, ние не продаваме на престъпници . Нашите клиенти са правителства. Бунтовници. Революционери.
— Никога не съм вярвал, че си истински привърженик на революцията, Аркадий.
— Наистина не съм. Участвам заради парите. Също като Иван.
Те продължиха мълчаливо разходката си. Габриел знаеше, че това не е екскурзионна обиколка, а поход към смъртта. Аркадий Медведев искаше да узнае нещо от него, преди да са стигнали крайната точка. Искаше да разбере къде са децата на Иван.
— Трябва да знаеш, Алон, че всичко, което ти показвам, е напълно законно . Имаме по-малки складове в други части на страната, които приличат повече на оръжейни фабрики, но това е централният разпределителен център. Справяме се добре. Значително по-добре от конкуренцията.
— Поздравления, Аркадий. Приходите все още ли са големи, или се разраствате прекалено бързо?
— Приходите са добри, благодаря. Въпреки че западняците твърдят обратното, търговията с оръжия все още е перспективен занаят.
— Колко спечелихте от сделката с преносимите зенитни ракети?
Медведев се умълча за момент.
— За какви зенитни ракети говориш, Алон?
— За SA-18 , Аркадий. Иглите.
— „Игла“ е една от най-точните и смъртоносни противосамолетни ракети, създавани някога. — Гласът на Медведев прозвуча делово, сякаш говореше в конферентна зала. — Това оръжие е прекалено опасно, за да бъде пуснато някога за свободна продажба. Ние не търгуваме с Игли . Само някой луд би го направил.
— На мен ми казаха нещо друго, Аркадий. Чух, че сте продали няколкостотин от тях на една африканска държава. Държава, която планира да ги препродаде за значителна сума на някакви приятелчета от Ал Кайда.
Габриел замълча. Когато проговори отново, тонът му беше доверителен, а не предизвикателен.
— Знаем всичко за Иглите , Аркадий. Освен това знаем, че си бил против сделката от самото начало. Все още не е късно да ни помогнеш. Кажи ми къде са онези ракети.
Читать дальше