Даниъл Силва - Московска афера

— Къде беше, Иван Борисович?

— На летището, задържаха ме заради самолета.

— Имаш ли някаква представа какво става?

— Французите се опитват да ми откраднат самолета. И паспорта. Ето това става, Аркадий.

— Опитват се да откраднат много повече от това. Държат децата ти. Това е част от някаква сложна операция. И не се провежда само във Франция. Нещо става и тук, в Москва.

Иван не отговори. Аркадий Медведев знаеше, че това е опасен признак. Когато се ядосаше, Харков започваше да псува на поразия. Но когато се вбесеше до такава степен, че можеше да убие някого, той ставаше необичайно мълчалив. Накрая Иван накара шефа по сигурността да му разкаже всичко, което му е известно. Медведев го направи на разговорен руски, който беше почти неразбираем за ушите на западняците.

— Къде е тя в момента, Аркадий?

— Все още е в апартамента.

— Кой й е подсказал какво да прави?

— Твърди, че било изцяло нейна идея.

— Лъже. Трябва да узная срещу кого съм изправен. При това бързо.

— Трябва да напуснеш Франция.

— Без самолет и без паспорт?

— Какво да направя?

— Организирай малко парти , Аркадий. Някъде извън града. И виж дали няма да се появи някой без покана.

— И ако се появят?

— Предай им съобщение от мен. Накарай ги да разберат, че не могат да се забавляват безнаказано с Иван Харков.

Те пристигнаха на летището с интервал от пет минути и минаха поотделно през охраната и паспортната проверка. Узи Навот се появи последен с ниско нахлупена шапка и мокър дъждобран. Той обходи два пъти чакалнята, като се оглеждаше за шпиони, и чак след това се отправи към изход А-23. Лавон и Яков се взираха нервно в самолетната писта отвън. Между тях имаше една празна седалка. Навот се настани на нея и постави дипломатическото си куфарче върху коленете си. Изгледа втренчено Киара, сякаш беше пътник на средна възраст, който се наслаждава на красива млада жена.

— Как прие новината?

Лавон отговори:

— А ти как мислиш ?

— Трябва да вини единствено съпруга си.

— Сигурен съм, че ще имаме предостатъчно време за взаимни обвинения. — Ели провери информационното табло за часа на излитане. — Според теб, докога Шамрон ще задържи самолета?

— Докогато може.

— По мои изчисления, тя е в ръцете на Аркадий Медведев от два часа. Колко време ще му е необходимо, мислиш, да разкъса чантата й на парчета, Узи? Колко време ще му отнеме да намери дисковете на Иван и електронните играчки на Габриел?

Навот изпрати кратко съобщение от блекбърито си. След две минути надписът на информационното табло се промени от „Отложен“ на „Качване на борда“. Сто осемдесет и седем отегчени пътници започнаха да ръкопляскат. Тримата разтревожени мъже се загледаха мрачно през прозореца към светещата писта.

— Не се притеснявай, Узи. Постъпи правилно.

— Само не казвай на Киара. Никога няма да ми прости. — Навот поклати бавно глава. — Не е добра идея да водиш брачния си партньор със себе си по време на оперативна работа. Габриел би трябвало да го е научил досега.

Не беше далеч времето, когато човек, който седи сам в паркирана кола в Москва, незабавно щеше да събуди подозрения. Но вече не беше така. Днес беше обичайна гледка да видиш московчани в паркирани коли или в коли, попаднали в улично задръстване.

Габриел се намираше в северния край на Блатния площад, до билборд с намусен портрет на руския президент. Не знаеше дали е разрешено да стои там или не. Но не му пукаше. Важното беше, че от мястото си можеше да вижда входа на „Дом на набережной“. Остави двигателя да работи, а радиото — включено. Предаваха нещо, което приличаше на новини с коментар — дълги изказвания на руския президент, прекъсвани от коментарите на група журналисти и експерти. Думите им несъмнено бяха хвалебствени, защото Кремъл не толерираше други. Заедно напред! — както обичаше да казва президентът. И запазете критиките за себе си.

Бяха изминали двайсет минути от наблюдението му, когато двойка недохранени милиционери с лъскави униформи завиха зад ъгъла. Габриел увеличи радиото и им кимна приветливо. За момент се уплаши, че могат да решат да го претърсят. Вместо това, те изгледаха намръщено старата му волга, сякаш искаха да кажат, че не си струва да се занимават с него в такава дъждовна вечер. След тях се появи мъж със сплъстена тъмна коса и отворена бутилка бира „Балтика“ в ръка. Той се дотътри до прозореца на Алон и разтвори палтото си, за да му покаже цяла аптека, наредена от вътрешната му страна.