Даниъл Силва - Московска афера

Елена затвори библиотеката, измъкна USB устройството и изключи компютъра. Излезе в коридора и погледна часовника си: 16:02 . Цялата операция й беше отнела само осем минути. Пусна устройството в чантата си и я закопча, после набра осемцифрения код на контролното табло. Докато тежката врата се затваряше бавно, Елена изправи падналата масичка и върна телефона на мястото му. След това се огледа за последен път, за да се увери, че всичко е наред, и тръгна към вратата.

Тогава чу бумтенето. Ударите на тежък мъжки юмрук, последвани от ударите на тежка длан. Подобни удари обитателите на този дом на ужаса бяха чували почти всяка нощ по време на Големия терор. Колко ли хора са били изведени насила от това място и отведени на смърт? В момента не си спомняше. Сто? Хиляда? Сега по-важното беше, че скоро може би ще се присъедини към тях. Може би щеше да се превърне в отговор от зловеща руска викторина. Кой е последният човек, изведен от „Дом на набережной“, за да бъде убит? Елена Харкова, първата съпруга на Иван Борисович Харков…

Както всички, чули ужасяващото тропане, Елена се изкуши от мисълта да не отвори вратата. Но все пак я отвори. Всички я отваряха рано или късно. Направи го не уплашено, а в пристъп на престорен гняв. Чантата й беше преметната през лявото рамо, а дясната й ръка бе мушната в джоба на сакото и стискаше спрея. Във вестибюла, с побеляло от гняв и влажно от пот лице, стоеше Лука Осипов. В ръката си държеше пистолет, който бе насочен право в сърцето на Елена. Тя се уплаши, че може да я простреля, ако се опита да го напръска със спрея, затова извади бавно ръка от джоба си и я сложи на кръста си, като се намръщи на смутения бодигард.

— Лука Устинович — обърна се тя към него с бащиното му име. — Какво те е прихванало?

— Къде е Пьотър?

— Кой е Пьотър?

— Пазачът, който трябва да охранява този апартамент.

— Когато пристигнах, тук нямаше никого, идиот такъв. Да тръгваме.

Тя се опита да излезе във вестибюла. Бодигардът й препречи пътя.

— Каква игра си мислиш, че играеш, Лука? Трябва да тръгваме към летището. Повярвай ми, Лука Устинович, последното нещо, което искаш, е да си изпусна самолета.

Телохранителят не отговори. Вместо това мушна едната си ръка в асансьора, докато другата все така държеше пистолета, насочен към корема й, и изпрати кабината долу във фоайето. После я избута в апартамента и затръшна вратата.

Запалката на Шамрон проблесна в мрака на оперативния център, като освети за кратко лицето му. Очите му бяха приковани в големия екран в предната част на стаята, върху който последното съобщение на Узи Навот проблясваше с привлекателността на мъртво тяло в канавка.

БГ ВЛИЗА В ДОМ… БЕДА…

БГ беше съкратено от бодигард. ДОМ означаваше „Дом на набережной“. А БЕДА не се нуждаеше от тълкуване. Беда си беше беда.

Екранът почерня. Появи се ново съобщение.

АМ ВЛИЗА В ДОМ… СЪВЕТ…

Инициалите АМ принадлежаха на Аркадий Медведев. Думата СЪВЕТ означаваше, че внимателно планираната операция на Габриел заплашва да се провали и да погуби доста хора.

— Те са твои момчета — каза Картър. — Ти трябва да ги повикаш.

Шамрон тръсна пепел в чашата си от кафе.

— Оставаме на позиция. Ще й дадем шанс.

Картър погледна дигиталния часовник.

— Вече е четири и петнайсет, Ари. За да имат хората ти някакъв шанс да се качат на онзи самолет, трябва да се метнат в колите си и да потеглят към летището през следващите десет минути.

— Самолетите са сложни машини, Ейдриън. Един самолет може да получи дребни неизправности.

— Може би е добра идея да се погрижиш още сега по този въпрос.

Шамрон вдигна слушалката на един обезопасен телефон, свързан с командния център на булевард „Цар Саул“. Каза няколко кратки думи на иврит. После погледна спокойно Картър.

— В момента в кабината на пилота на полет 1612 на „Ел Ал“ мига предупредителна лампичка, че има проблеми с налягането. Докато проблемът не бъде разрешен по задоволителен начин за капитана, който съвсем случайно е бивш летец изпитател от израелските военновъздушни сили, онзи самолет няма да мръдне от мястото си.

— Добре изиграно — похвали го Ейдриън.

— Още колко време френските ни приятели могат да задържат Иван в Ница?

— Мосю Боасон още не се е развихрил. Децата обаче са друго нещо. Трябва да вземем решение, Ари. Какво ще правим с децата?

— Аз не бих искал децата ми да киснат в някакъв полицейски участък, а ти, Ейдриън?