Даниъл Силва - Предателят

Последвалото меле продължи точно двайсет и седем секунди. Негов видеозапис съществува и днес се използва за обучение. Трябва да се отбележи, че в самото начало руските бодигардове на Чернов действаха с възхитителна сдържаност. Сблъсквайки се с млада жена, която очевидно бе емоционално неуравновесена и заблудена, те се помъчиха внимателно да я усмирят и да я отдалечат от мястото. Нейната реакция — два силни ритника в пищяла на мъжете — само влоши нещата. Положението се усложни с пристигането на четирима господа, които по една случайност минаваха по тихата уличка. Най-едрият от тях — широкоплещест мъж с червеникаворуса коса, се намеси първи, последван от тъмнокос мъж със сипаничаво лице. Размениха се обидни думи, отправиха се заплахи и накрая се стигна до размяна на удари. Те не бяха диви, хаотични удари, нанесени от аматьори. Бяха пестеливи и брутални, от тези, които могат да оставят трайни травми. При подходящи обстоятелства можеха дори да причинят моментална смърт.

Тъй като целта им не беше моменталната смърт, четиримата господа контролираха нападението си, така че жертвите им само да изпаднат в безсъзнание. Щом мъжете бяха обезвредени, двигателите на две паркирани коли внезапно заработиха. Владимир Чернов бе набутан в едната, а бодигардовете му — в другата. Колкото до Людмила Акулова, тя се отърва само с устно предупреждение, отправено на отличен руски език от мъж с безкръвно лице и очи с цвят на глетчер. „Ако споменеш и думичка за това, ще те убием. После ще убием родителите ти. След това ще убием всички останали членове на семейството ти“. Когато колите се понесоха с пълна скорост, Габриел с мъка откъсна очи от ужасеното лице на Людмила. Той вярваше в жените. Жените, казваше Алон, са единствената надежда на Русия.

Къщата се намираше във френската област Горна Савоя, в една изолирана долина над бреговете на езерото Анеси. Чиста и спретната, със стръмен насмолен покрив, тя бе на повече от километър от най-близките си съседи. Йоси се бе нанесъл в нея предната вечер, представяйки се за британски автор на мистерии, и грижливо бе подготвил помещенията за предстоящите разпити. Той стоеше отвън и наблюдаваше как двата автомобила бавно се изкачваха по виещия се път, а снежинките се сипеха на светлината на фаровете им.

Габриел слезе сам от предната пасажерска седалка на първата кола — рено ван, и влезе след Йоси във всекидневната на къщата. Мебелите бяха струпани в единия ъгъл, а облицованият с плочки под бе целият покрит с полиетиленово фолио. В откритата камина гореше буен огън, точно както бе поръчал Алон. Той добави още две цепеници и отново излезе навън. На алеята бе спряла и трета кола. Ели Лавон се бе облегнал на предния й капак.

— Някой следеше ли ни?

Лавон поклати отрицателно глава.

— Сигурен ли си, Ели?

— Абсолютно.

— Вземи Йоси. Върнете се в Женева. Чакайте там с останалите. Няма да се бавим.

— Ще остана тук с теб.

— Ти си проследяващ агент, Ели. Най-добрият, който някога е имало. Това не е за теб.

— Може би не е и за теб.

Габриел не обърна внимание на забележката и погледна към Навот, който седеше зад волана на реното. Минута по-късно тримата руснаци, упоени и овързани, се заклатушкаха пиянски към входа на къщата. Ели сложи ръка на рамото на Алон.

— Бъди внимателен вътре, Габриел. Ако ли не, може да загубиш нещо повече от още една съпруга.

Лавон се качи зад волана на колата, без да каже нищо друго, и потегли надолу по склона на долината. Алон гледа, докато червените габарити се скриха зад снежната завеса, после се обърна и тръгна към къщата.

Съблякоха ги по бельо и ги завързаха за три метални градински стола. Габриел инжектира на всеки от тримата мъже стимулант — малки дози на бодигарда и шофьора и по-голяма на Владимир Чернов. Главата му бавно се повдигна от гърдите и като примигваше бързо, той огледа обстановката. Двамата му охранители седяха точно срещу него с разширени от ужас очи. Яков, Михаил, Навот и Алон бяха застанали в редица зад тях. В лявата ръка на Габриел имаше глок 45 калибър със заглушител на дулото. В дясната си ръка той държеше снимка на мъж, който стоеше в залата за пристигащи на летище Хийтроу. Алон погледна към Яков, който отлепи тиксото, увито около долната част на главата на Чернов. При отскубването на доста голямо количество коса Владимир изкрещя от болка. Габриел му нанесе силен удар с глока в челото и му каза да си затваря устата. Чернов, с обляно в кръв ляво око, се подчини.