Даниъл Силва - Предателят

— Той сам си е виновен.

— Иван не го вижда по този начин. Той смята, че всички тези нападки и обвинения на Запад са лъжи и измислици. Не бил толкова глупав, че да сключи сделка за доставка на наши ракети на Ал Кайда. В действителност Иван ме увери, че дори не участва в оръжейния бизнес.

— Ще се погрижа това да бъде предадено на американците.

— Има и още нещо, което да предадеш.

— Каквото кажеш, Сергей.

— Иван смята, че миналото лято децата му са му били отнети незаконно във Франция. Той иска да му бъдат върнати.

Шамрон вдигна рамене, преструвайки се на изненадан.

— Никога не съм знаел, че са при американците.

— Ние мислим, че случаят е точно такъв, независимо от официалните изявления за противното. Навярно някой би могъл да поговори с американците от името на Иван. — Сега беше ред на Коровин да вдигне рамене. — Не мога да кажа със сигурност, но смятам, че ще мине дълго време, докато ви се помогне да си върнете изчезналия агент.

Коровин току-що бе направил още една крачка към предложението „услуга за услуга“. Шамрон реши да се държи уклончиво.

— Нашата служба не е голяма като вашата, Сергей. Ние сме малко семейство. Искаме да си върнем агента и сме готови да направим всичко по силите си. Обаче аз имам много слабо влияние върху американците. Ако те наистина държат децата, не ми се вярва да се съгласят да ги върнат на Иван — дори и при такива обстоятелства.

— Твърде много се подценяваш, Ари. Иди при американците. Поговори разумно с тях. Убеди ги да качат на самолета децата на Иван. Щом се приберат в Русия, където им е мястото, сигурен съм, че вашият агент ще се върне.

Коровин бе сложил договора на масата. Шамрон прояви подобаващо старание.

— Невредим?

— Невредим.

— Има и още едно нещо, Сергей. Искаме да бъде върнат и Григорий Булганов.

— Той не е ваш проблем.

Шамрон реши да подмине въпроса.

— И ако успея да убедя американците да върнат децата? С колко време разполагаме за подготовката?

— Не мога да кажа със сигурност, но няма да е много дълго.

— Трябва да знам, Сергей.

— Отговорът ми ще е само хипотетичен.

— Добре, хипотетично казано, с колко време разполагаме?

Коровин отпи от водката си и отговори:

— Седемдесет и два часа.

— Не е много, Сергей.

— Времето е толкова, колкото е.

— Как да се свържа с теб?

— Недей. Ще се срещнем отново във вторник, в четири часа следобед. Като приятел на приятел, силно ти препоръчвам да имаш отговор дотогава.

— Къде ще се срещнем?

— Разрешено ли е още да се пуши в градините на Тюйлери?

— Засега.

— Тогава да се срещнем там. На пейките близо до музея „Жо дьо Пом“.

— В четири часа?

Коровин кимна утвърдително. В четири часа.

Новината от Париж бързо се разпространи до няколко точки в света: до отдел „Операции“ на булевард „Цар Саул“, до Темс Хаус в Лондон и до щабквартирата на ЦРУ в Лангли, както и до величествения хотел „Бристол“ в Женева, който бе временен дом на Габриел и екипа му. Макар че почувстваха огромно облекчение да чуят, че Киара наистина е жива, нямаше ни най-малко честване. Естествено условията на Иван бяха неприемливи. Бяха такива за Шамрон. Бяха неприемливи за американците. Но особено неприемливи за Габриел. Никой не беше готов да помоли Елена Харкова да пожертва децата си, най-вече мъжът, който някога бе загубил своето дете. Все пак предложението на Иван свърши важна работа. Даде им малко време и допълнително пространство за маневриране. Не много време, само седемдесет и два часа, и много тясно пространство. Щяха да търсят Киара и Григорий едновременно по два начина. Единият беше чрез преговори, другият — по пътя на насилието. Габриел трябваше да действа бързо и бе принуден да поема рискове. Засега на мушката му беше само един човек: Владимир Чернов.

— Всичко, казано от Виктор Орлов, се проверява — каза Навот на Алон късно този следобед, докато пиеха кафе в един пиано бар. — Подслушваме телефоните му и наблюдаваме офиса и апартамента му. На булевард „Цар Саул“ напредват в опитите си да проникнат в компютрите му. Софтуерът му е добър, но няма да издържи още дълго на нашите киберспецове.

— Какво знаем за миналото му?

— Определено е бил от КГБ. Работел е в Девето управление — отдела, който е охранявал съветските лидери и Кремъл. Очевидно накрая Чернов е бил назначен в охраната на Горбачов.

— А когато КГБ бе разформировано?

— Побързал е да започне частна практика. Основал е охранителна компания в Москва и е давал съвети на новобогаташите как да опазят себе си и ценностите си. Доста е преуспял.