Даниъл Силва - Предателят

Подобно на Ари, Сергей Коровин можеше да обсъжда въпроси, свързани с вноса, на много езици. При повечето им срещи разговорите им се провеждаха на немски и точно на този език двамата заговориха сега. След като се настани на стола, Коровин незабавно отвори сребърната си табакера. Шамрон трябваше да му напомни, че пушенето вече е забранено в Париж. Сергей се намръщи.

— А разрешават ли още да се пие водка?

— Ако ги помолиш любезно.

— Аз съм като теб, Ари. Не моля за нищо. — Той си поръча водка, после погледна Шамрон. — Зарадвах се да чуя гласа ти снощи. Опасявах се, че може да си починал. Най-трудното нещо на старостта е смъртта на някой приятел.

— Никога не съм знаел, че имаш такива.

— Приятели? Неколцина. — Усмихна се. — Ти винаги си играл добре играта, Ари. Имаше много почитатели в Ясенево. Изучавахме твоите операции. Даже научихме едно-две неща.

Ясенево беше старата щабквартира на Първо главно управление, наричано понякога Московският център. Сега беше седалище на СВР — Службата за външно разузнаване.

— Къде е досието ми? — попита Шамрон.

— Заключено е там, където му е мястото. Известно време се притеснявах, че всичките ни кирливи ризи ще бъдат направени обществено достояние. За щастие новият режим сложи край на това. Нашият президент разбира, че който контролира историята, контролира бъдещето. Той високо цени постиженията на Съветския съюз, а в същото време омаловажава така наречените престъпления и злоупотреби.

— И ти одобряваш това?

— Разбира се. Русия няма демократични традиции. Въвеждането на демокрация в Русия би било равносилно на налагането на ислямския закон в Израел. Разбираш ли ме, Ари?

— Мисля, че да, Сергей.

Сервитьорът поднесе водката много церемониално и се оттегли. Коровин отпи без колебание.

— Е, Ари, сега, когато сме сами…

— Сами ли сме, Сергей?

— Няма други, освен моята охрана. — Той замълча за миг. — А как е при теб, Ари?

Шамрон погледна към Рами, който седеше близо до входа на богато украсения салон и се правеше, че чете „Хералд Трибюн“.

— Само един?

— Повярвай ми, Сергей, един ми е напълно достатъчен.

— Обаче аз чух нещо друго. Казаха ми, че две от момчетата ти са били убити онази вечер и италианците се опитват да го запазят в тайна заради теб. Впрочем това няма да проработи. Моите източници ми съобщиха, че историята ще се появи с гръм и трясък утре сутринта в един от големите италиански ежедневници.

— Наистина ли? И какво ще пише?

— Че двама агенти на Службата са били убити, докато са шофирали в италианската провинция.

— И няма да се спомене за агент, който е бил отвлечен?

— Не.

— А за извършителите?

— Ще има спекулации, че е дело на иранците. — Сергей замълча, после добави: — Но и двамата знаем, че това не е вярно.

Коровин отпи отново от водката си. Темата беше зачекната. Сега двамата мъже трябваше да действат внимателно. Шамрон знаеше, че положението на Сергей му позволява да признае малко. Това нямаше значение. С едно повдигане на веждата руснакът можеше да каже много повече, отколкото болшинството хора успяваха да кажат в едночасова лекция. Ари направи следващия ход.

— Ние винаги сме били честни един към друг, Сергей.

— Толкова честни, колкото могат да бъдат двама души в този занаят.

— Така че позволи ми да бъда откровен с теб и сега. Ние смятаме, че наш агент е отвлечен от Иван Харков. Мислим, че е във връзка с операция, която проведохме срещу него миналата есен.

— Знам всичко за вашата операция, Ари. Целият свят го знае. Обаче Иван Харков няма нищо общо с изчезването на тази жена.

Шамрон не обърна внимание на нищо друго от отговора на Коровин, освен на една дума: жена . Това бе всичко, което искаше да узнае. Руснакът току-що бе показал своите добри намерения. Сега преговорите можеха да започнат. Те щяха да следват поредица от старателно определени насоки и да се водят предимно с лъжи и полуистини. Нищо нямаше да бъде признато и никакви искания нямаше да бъдат отправени. Не беше необходимо. И Шамрон, и Коровин говореха езика на лъжите.

— Сигурен ли си, Сергей? Сигурен ли си, че ръцете на Иван са чисти?

— Говорих лично с негови представители.

Още една пауза, после:

— Чул ли си нещо за състоянието на жената?

— Само че е жива и че се отнасят добре с нея.

— Това е добра новина, Сергей. Ако може да продължи така, ще бъдем много благодарни.

— Ще видя какво мога да направя. Както знаеш, Иван е много разстроен заради сегашното си положение.