Даниъл Силва - Предателят

Няколко дни след дипломирането бил извикан в Москва и му била предложена работа в КГБ. Неколцина младежи били достатъчно глупави да откажат подобно предложение, но Петров, член на голямото семейство на КГБ, изобщо не го занимавали такива мисли. След като преминал двегодишно обучение в института на КГБ „Червено знаме“ в Ясенево, той получил кодовото име Другаря Жирлов и бил изпратен обратно в Източен Берлин. Месец по-късно, с помощта на съветски шпионин, внедрен в западногерманското разузнаване, Антон се промъкнал през желязната завеса и се установил като „незаконен“ агент в западногерманския град Хамбург.

Съществуването на Петров било известно само на избрана група генерали от Първо главно управление. Задачата му не била да провежда шпионаж срещу Америка и нейните съюзници от НАТО, а да води война срещу дисиденти, изменници и други нарушители, които се осмелявали да оспорят властта на съветската държава. Въоръжен с половин дузина фалшиви паспорти и неограничено количество пари, той преследвал своята плячка и педантично планирал нейната смърт. Специализирал се в използването на отрови и други смъртоносни токсини, някои от които причинявали почти мигновена смърт, а други проявявали своя смъртоносен ефект след седмици или месеци. Тъй като бил химик, Петров можел да участва в създаването на отрови и на оръжията, чрез които те се прилагали. Любимото му оръжие бил пръстен, който носел на дясната си ръка и с който инжектирал на жертвата малка доза от смъртоносен нервнопаралитичен токсин. Било необходимо само едно ръкостискане или потупване по рамото, за да убие някого.

— Както можете да предположите, Петров не прие добре рухването на Съветския съюз. Той никога не е изпитвал угризения за убийството на дисиденти и предатели. Петров беше фанатик.

— Какво стана с всичките му паспорти, издадени от КГБ?

— Запази ги. Свършиха му добра работа, когато се премести на Запад.

— И ти дойде с него?

— Всъщност аз дойдох първи. Петров пристигна месец-два по-късно и подновихме нашето партньорство. Бизнесът се оживи. Руснаците прииждаха в Западна Европа и запазваха старите си навици. След няколко месеца имахме повече клиенти, отколкото можехме да обслужим.

— И един от тези клиенти беше Иван Харков?

Руснакът се поколеба, после кимна утвърдително.

— Иван имаше доверие в него. Бащите и на двамата бяха от КГБ, а и те двамата бяха кадри на службата.

— Директно ли работеше с Иван?

— Никога. Само с Аркадий Медведев.

— А след като той бе убит?

— Иван изпрати друг. Представи се като Маленски.

— Спомняш ли си датата?

— Беше някъде през октомври.

— След като сделката с ракетите на Иван стана публично достояние?

— Определено след това.

— Срещнахте ли се в Женева?

— Той се опасяваше, че ме следят в Женева. Настоя аз да отида във Виена.

— Имаше ли поръчка за работа?

— Всъщност поръчките бяха две . Сериозни задачи. Значителни парични суми.

— Първата беше свързана с Григорий Булганов, нали?

— Точно така.

— А втората беше за мен?

— Не, не за вас , Алон. Втората задача касаеше вашата съпруга.

Габриел усети как в него се надига вълна от гняв. Прииска му се да стовари юмрука си в лицето на руснака, да го удари толкова силно, че той повече да не стане. Вместо това седна спокойно с пистолет в ръка, с мъртвите мъже зад гърба си, и поиска от Чернов да опише генезиса на операцията по отвличането на Григорий.

— Това бе предизвикателството на живота… поне така смяташе Петров. Иван искаше Булганов да бъде отвлечен в Лондон и да бъде отведен в Русия. Нещо повече, трябваше да изглежда така, сякаш Булганов се е върнал доброволно. Иначе поддръжниците на Харков в Кремъл нямаше да му дадат зелена светлина. Те не желаеха друга битка с британците — като онази, която последва отравянето на Литвиненко.

— Колко дадоха?

— Двайсет милиона плюс разходите, които щяха да бъдат значителни. Петров бе изпълнявал такива поръчки, когато работеше за КГБ. Той събра екип от опитни оперативни агенти и състави план. Всичко зависеше от това Булганов да се качи кротко в колата. Не можеше да го вкара насила, не и при камерите за наблюдение, които надничат над рамото му. Така че изигра бившата съпруга на Булганов, за да му помогне.

— Разкажи ми за хората, които работят за него.

— Всичките са бивши служители на КГБ. И също като Петров, всички са много добри.