Даниъл Силва - Предателят

Те профучаха през низ от градчета — всяко едно по-пусто от предходното: Лакинск, Демидово, Ворша. Отпред се простираше Владимир, столицата на областта. Неговата катедрала с пет купола „Успение Богородично“ бе послужила като образец за всички катедрали в Русия — храмове, които Сталин бе разрушил или превърнал в свинарници. Михаил обясни, че във Владимир и околностите му живеят хора от две хиляди и петстотин години — впечатляваща статистика дори и за момче от Долината на Израил. „Две хиляди и петстотин години — помисли си Габриел, гледайки рушащите се заводи в западните покрайнини на града. — Защо са дошли? Защо са останали?“

Като се облегна назад в седалката, пред очите му изникна картина от последното му нощно шофиране през руската провинция: Олга и Елена спят на задната седалка, а Григорий седи зад волана. Обещай ми едно нещо, Габриел… Тогава поне напускаха Русия, а не отиваха право в търбуха на звяра. Михаил намери информационен бюлетин по радиото и направи симултанен превод, докато караше. Първият ден от срещата на върха на Г-8 бе минал добре, поне от гледна точка на руския президент, който единствен бе от значение. После по някакво чудо на атмосферните условия Михаил хвана бюлетина на Би Би Си на английски. Имаше важно политическо развитие в Зимбабве. Самолет се бе разбил в Южна Корея. В Афганистан талибанските сили бяха извършили мащабно нападение в Кабул. Без съмнение с оръжията на Иван.

— Възможно ли е оттук да се стигне с кола до Афганистан?

— Разбира се — отвърна Михаил. После изреди номерата на шосетата и разстоянията, докато Владимир — средище на човешко обитание от две хиляди и петстотин години — изчезна отново в тъмнината.

Те слушаха Би Би Си, докато сигналът стана твърде слаб, за да се чува. Тогава Михаил изключи радиото и пак забарабани с пръсти върху волана.

— Тревожи ли те нещо, Михаил?

— Може би трябва да поговорим за това. Ще се почувствам по-добре, ако го прегледаме от край до край няколкостотин пъти.

— Това не ти е присъщо. Имам нужда да си самоуверен.

— Става дума за твоята жена, Габриел. Не искам и да си мисля, че нещо, което направя…

— Ще се справиш. Но ако искаш да повторим нещата няколкостотин пъти… — Гласът на Габриел заглъхна, като погледна през прозореца към безкрайния замръзнал пейзаж. — Ние и без това няма какво друго да правим.

Михаил понижи леко глас, когато заговори за операцията. Ключът към всичко, каза той, щяла да бъде скоростта. Трябвало да ги елиминират бързо. Часовоят винаги се поколебавал за миг — даже когато се сблъсквал с някого, когото не познава. Този миг щял да бъде тяхната благоприятна възможност. Те щели да се възползват от нея бързо и решително.

— И никакви престрелки — натърти Михаил. — Престрелките са за каубои и гангстери.

Михаил не беше нито едното, нито другото. Той беше от Саярет Маткал 26 26 Специална част в рамките на израелската армия, създадена през 1957 г. по подобие на британските спецчасти SAS и приемник на „специалната част 101“ на Ариел Шарон. — Б.пр. — най-елитното военно поделение на света. Саярет Маткал бе изпълнявало успешно операции, за които други части само могат да мечтаят. Те бяха осъществили операциите „Ентебе“ 27 27 Операция „Ентебе“ („Мълния“) е спасителна операция на израелските спецчасти, проведена на летище Ентебе, Уганда, на 3 срещу 4 юли 1976 г., за освобождаване на заложници, похитени от членове на Фронта за освобождение на Палестина. — Б.пр. и „Сабена“ 28 28 Спасителна операция на израелските спецчасти, проведена на летище „Бен Гурион“ през 1972 г., за освобождаване на заложници, похитени от членове на терористичната организация „Черният септември“. — Б.пр. , както и много по-трудни мисии, за които никой даже не е чел. Михаил бе елиминирал най-големите терористични водачи на „Хамас“, „Ислямски джихад“ и „Бригадите на мъчениците от Ал Акса“. Дори бе пресичал границата на Ливан и бе убивал членове на „Хизбула“. Това бяха ужасно трудни операции, осъществени в оживени градове и бежански лагери. Нито една не беше се провалила. Нито един терорист, станал мишена на Михаил, вече не крачеше по земята. Някаква си дача насред брезова гора не беше нищо за човек като него. Охранителите на Иван също бяха от специални части: „Алфа Груп“ и ОМОН. Въпреки това Михаил говореше за тях само в минало време. Що се отнася до него, те вече бяха мъртви. Тишина, бързина и време — това щеше да бъде ключът на операцията.