Даниъл Силва - Предателят

Онази петъчна сутрин всички системи бяха в изправност и бяха положени големи усилия за обработка и ремонт на пистата и настилката пред хангарите. И то с основание. Контролната кула бе информирана от Кремъл, че самолет С-32 на американските военновъздушни сили ще кацне на Конаково точно в девет часа сутринта. Нещо повече, щеше да присъства делегация от големци от Министерството на външните работи и митниците, за да посрещне самолета и да ускори процедурите по пристигането. На летищните власти не бе съобщена самоличността на пристигащите пасажери и те знаеха, че е по-добре да не насилват нещата. Не се задаваха твърде много въпроси, когато бе намесен Кремъл. Не и ако човек не искаше от ФСБ да почукат на вратата му.

Московската делегация пристигна малко след осем часа и чакаше в края на брулената от вятъра писта, когато на юг в облачното небе се появи низ от светлинки. Неколцина от официалните лица отначало по погрешка решиха, че те са на американския самолет, което не бе възможно, тъй като С-32 все още бе на сто и осемдесет километра оттам и щеше да дойде от запад, а не от югоизток. Когато светлините се приближиха, мразовитият въздух се изпълни с бумтенето на ротори. Бяха общо три хеликоптера и дори отдалече бе ясно, че не са руско производство. Някой в контролната кула ги определи като специално оборудвани „Бел-427“. Някой от делегацията каза, че в това има смисъл. Иван Харков може и да бе готов да товари оръжие на ръждясал руски „ковчег“, но когато ставаше дума за семейството му, летеше само с американски апарати.

Хеликоптерите кацнаха на пистата и един след друг изключиха двигателите си. От двата странични слязоха охранители, достойни за руския президент: едри мъже, в отлична физическа форма, тежковъоръжени и безмилостни. След като очертаха периметъра около третия хеликоптер, един от охранителите пристъпи напред и отвори вратата на кабината. Дълго време никой не се появи. После се мярна лъскава руса коса, обрамчваща младо лице с характерното славянско съвършенство. Хората от контролната кула и членовете на московската делегация веднага го познаха. Жената се бе появявала на кориците на безброй списания и билбордове, обикновено с много по-оскъдно облекло от това, което носеше сега. Предишното й име бе Екатерина Мазурова. Макар и с перфектна прическа и грим, тя очевидно бе много нервна. Веднага щом стъпи на асфалта с елегантните си ботуши, тя наруга здравата един от бодигардовете, но за съжаление, думите й не можаха да се чуят. Някой от московската делегация отбеляза, че трябва да простят безпокойството на Екатерина. Скоро щеше да стане майка на две деца, а тя самата бе малко по-голяма от дете.

Втората личност, която се показа от хеликоптера, беше издокаран мъж с тъмно палто и с лице, носещо белезите на предци от вътрешността на Русия. Той бе притиснал до ухото си мобилен телефон и изглеждаше вглъбен в много важен разговор. Никой в контролната кула или от членовете на московската делегация не го позна, което изобщо не бе изненадващо. За разлика от очарователната Екатерина, снимката на този човек никога не се появяваше във вестниците и малцина извън изолирания свят на силовиките и олигарсите знаеха името му. Той се казваше Олег Руденко — бивш полковник от КГБ, който сега бе началник на личната охранителна служба на Иван Харков. Но Руденко признаваше, че званието има само почетен характер. Иван контролираше всичко, Олег само следеше нещата да вървят по график. Това обясняваше плътно притиснатия телефон до ухото му и мрачното изражение на лицето му.

Интервалът между появата на Руденко и третия човек трая осемдесет и четири дълги секунди, както бе засечено от персонала на контролната кула. Той имаше изключително масивно на вид телосложение, немного висок ръст, ъгловати скули, широко като на професионален боксьор чело и остра стоманеносива коса. Един от служителите за кратко го взе за бодигард — често срещана грешка, която му доставяше удоволствие. Обаче всяка склонност към подобна мисъл веднага бе прогонена от великолепната кройка на английското му палто, както и от начина, по който падаха крачолите на панталоните му върху ръчно изработените му английски обувки. Както и от начина, по който собствените му телохранители сякаш изпитваха страх от самото му присъствие. Както и от огромния златен часовник на лявата му китка. Вижте го! — прошепна някой от московската делегация. — Вижте Иван Борисович Харков! Полемиките, заповедите за арест, обвиненията на Запад: всеки от делегацията с радост би приел всичко това само за да живее един ден като Иван Борисович. Само за да се повози на неговите хеликоптери и лимузини. Само за да се озове веднъж в леглото с Екатерина. Но защо е това намръщено изражение, Иван Борисович? Днес предстои радостно събитие. Днес децата ви се връщат у дома от Америка.