Даниъл Силва - Английският шпионин

Келър не изглеждаше убеден. Той бодна още едно картофче, размисли и го върна в чинията.

— Какво става зад мен? — попита той.

— Двама мъже говорят на неизвестен за мен език. Една жена чете книга.

— Какво чете?

— Мисля, че нещо на Джон Банвил 15 15 Известен ирландски писател и литератор. — Б.пр. .

Кристофър замислено кимна, загледан в Балифърмет Роуд.

— Какво виждаш? — попита Габриел.

— Един мъж стои пред букмейкърския пункт. Трима мъже се качват в една кола.

— Каква кола?

— Черен мерцедес.

— По-добър е от шкодата.

— Много по-добър.

— И така, какво ще правим?

— Оставяме картофките и вземаме чая.

— Кога?

Келър се изправи.

Те хвърлиха чашките от стиропор в едно кошче за боклук на паркинга на „Теско“ и се качиха в шкодата. Този път караше Кристофър — това беше неговата територия. Той излезе на Балифърмет Роуд и си запроправя път сред уличния трафик, докато не останаха две коли, които ги деляха от мерцедеса. Келър караше спокойно, хванал с едната ръка горната част на волана, а другата лежеше на скоростния лост. Очите му гледаха право напред. Габриел бе поел грижата за страничното огледало и наблюдаваше движението зад тях.

— Е? — попита Келър.

— Много си добър, Кристофър. От теб ще стане отличен служител на МИ6.

— Питах дали ни следят.

— Не ни следят.

Келър вдигна ръката си от скоростния лост и извади цигара от джоба на палтото си. Алон потупа черно-жълтия надпис, поставен на сенника пред шофьора, и каза:

— Това е кола за непушачи.

Кристофър запали цигарата си. Габриел свали прозореца си няколко сантиметра, за да излиза димът.

— Те спират — каза той.

— И сам виждам.

Мерцедесът зави и спря на паркинга пред един павилион за вестници. В продължение на няколко секунди никой не излезе. После Лиъм Уолш слезе от задната врата и влезе в павилиона. Келър кара още около петдесет метра по пътя и паркира пред една пицария. Той угаси фаровете, но остави двигателя да работи.

— Предполагам, че Уолш иска да вземе някои неща на път за вкъщи.

— Като например?

— Един брой „Хералд“ — предположи Келър.

— Вече никой не чете вестници, Кристофър. Не си ли чул?

Келър погледна към пицарията.

— Може би трябва да влезеш вътре и да ни купиш две парчета.

— Как да поръчам, без да говоря?

— Ще измислиш нещо.

— Какъв вид пица обичаш?

— Върви — каза Кристофър.

Алон слезе от колата и влезе в пицарията. Имаше трима души, чакащи на опашка пред него. Той се нареди и зачака, докато го обгърна миризмата на разтопен кашкавал и мая. После чу кратко изсвирване на клаксон и като се обърна, видя черния мерцедес да потегля с пълна газ от Балифърмет Роуд. Габриел излезе навън и се настани на пасажерската седалка. Келър излезе на заден от паркинга, включи се в движението и постепенно увеличи скоростта.

— Той купи ли си нещо? — попита Алон.

— Два вестника и пакет „Уинстън“.

— Как изглеждаше, когато излезе?

— Сякаш изобщо няма нужда от вестници или цигари.

— Предполагам, че от Гардата постоянно го следят.

— Наистина се надявам да е така.

— Което означава, че е свикнал да бъде следен от време на време от мъже в необозначени седани.

— Би могло да се очаква.

— Той завива — каза Габриел.

— Виждам.

Автомобилът зави в пуста неосветена улица, обградена от малки, долепени една до друга къщи. Нямаше улично движение, нямаше магазини, нито място, където двама чужденци да могат да се скрият. Келър спря до бордюра и изключи фаровете. На стотина метра по-надолу по улицата мерцедесът влезе в една алея за коли. Светлините на автомобила изгаснаха. Четирите врати се отвориха и от тях излязоха четирима мъже.

— Това домът на Уолш ли е? — попита Алон.

Кристофър кимна утвърдително.

— Женен ли е?

— Вече не.

— Има ли си приятелка?

— Може би.

— Ами куче?

— Проблем ли имаш с кучетата?

Габриел не отговори. Вместо това наблюдаваше как четиримата мъже отидоха до къщата и изчезнаха през входната врата.

— Какво ще правим сега? — поинтересува се той.

— Предполагам, че може да прекараме следващите няколко дни в очакване на по-добра възможност.

— Или?

— Да го отвлечем сега.

— Те са четирима, а ние сме двама.

— Един — каза Келър. — Ти няма да идваш.

— Защо?

— Защото бъдещият шеф на Службата не може да се забърква в нещо подобно. Освен това — добави Кристофър, като потупа издутината под палтото си, — разполагаме само с един пистолет.