Даниъл Силва - Английският шпионин

— Предупреждението по телефона е било невярно — каза Габриел.

Сиймор бавно кимна утвърдително.

— Воксхолът изобщо не е бил близо до сградата на съда. Той е бил на няколкостотин метра по-надолу по главната търговска улица. Когато полицаите са започнали евакуацията, те несъзнателно са насочили хората към бомбата, а не далеч от нея. — Греъм замълча за миг, после добави: — Но всъщност точно това е искал Куин. Искал е да загинат хора, така че умишлено е паркирал колата на грешното място. Той е измамил собствената си организация.

В три и десет бомбата се взривила. Двадесет и девет убити, двеста ранени. Това бил най-смъртоносният терористичен акт в историята на конфликта. Жестокостта му била толкова шокираща, че от Истинската ИРА се почувствали задължени да поискат извинение. Някак си мирният процес устоял. След трийсет години на кръв и бомби на хората в Северна Ирландия им дошло до гуша.

— След това от пресата и семействата на жертвите започнаха да задават неудобни въпроси — каза Сиймор. — Как от Истинската ИРА са успели да поставят бомба в центъра на Ома без знанието на полицията и службите за сигурност? Защо не е имало арести?

— Вие какво направихте?

— Това, което винаги правим. Сплотихме редиците си, засекретихме архивите и зачакахме да премине бурята.

Греъм се изправи, занесе чашата си в кухнята и извади бутилката с „Гави“ от хладилника.

— Имаш ли нещо по-силно от това?

— Като например?

— Нещо дестилирано.

— Предпочитам да пия ацетон, отколкото спиртни напитки.

— Ацетон с лимонче може да свърши работа засега. — Сиймор наля два пръста вино в чашата си и сложи бутилката на кухненския плот.

— Какво се случи с Куин след Ома?

— Влезе в частния бизнес. После в международния.

— Каква работа вършеше?

— Обичайната — отговори Греъм. — Охрана на главорези и диктатори, обучаване на революционери и религиозни откачалки как да правят бомби. Ние го зървахме понякога, но през повечето време той оставаше извън обсега на радарите ни. След това шефът на иранското разузнаване го покани в Техеран и в този момент булевард „Цар Саул“ се появи на сцената.

Сиймор отключи куфарчето си, извади лист хартия и го постави на масичката за кафе. Габриел погледна документа и се намръщи.

— Друго нарушение на протокола на Службата.

— Какво е то?

— Носене на класифицирана служебна каблограма в необезопасено куфарче.

Алон вдигна документа и започна да чете. В него се казваше, че Еймън Куин — бивш член на Истинската ИРА, организатор на терористичния акт в Ома, е бил ангажиран от иранското разузнаване да разработи смъртоносни крайпътни бомби, които да бъдат използвани срещу британските и американските сили в Ирак. Същият Еймън Куин бил извършвал подобни услуги за „Хизбула“ в Ливан и „Хамас“ в Ивицата Газа. Освен това, той бил пътувал до Йемен, където помогнал на „Ал Кайда на Арабския полуостров“ да изработи малка течна бомба, която можела да се постави върху американски реактивен самолет. В заключителния параграф на доклада се казваше, че Куин е един от най-опасните хора в света и е необходимо да бъде премахнат незабавно.

— Трябвало е да приемете предложението на Узи.

— Сега е лесно да се каже — отговори Греъм. — Пък и на твое място аз не бих бил толкова категоричен. В крайна сметка Узи вероятно щеше да възложи работата на теб.

Габриел методично скъса документа на мънички парченца.

— Това не е достатъчно — вметна Сиймор.

— Ще ги изгоря по-късно.

— Направи ми услуга и изгори Еймън Куин, докато се занимаваш с това.

Алон остана за миг мълчалив.

— Дните ми на терен приключиха — каза той най-накрая. — Сега работя на бюро, Греъм, точно като теб. Освен това Северна Ирландия никога не е била мой район на действие.

— Тогава, предполагам, ще трябва да ти намеря партньор. Някой, който познава територията. Някой, който може да мине за местен, ако е необходимо. Някой, който всъщност познава лично Еймън. — Сиймор замълча, после добави: — Случайно да познаваш някого, който отговаря на това описание?

— Не — отвърна остро Габриел.

— Аз пък познавам — каза Греъм. — Обаче има един малък проблем.

— Какъв?

Сиймор се усмихна.

— Той е мъртъв.

— Или не е?

Греъм извади от куфарчето си две снимки и постави едната върху масичката за кафе. На нея се виждаше мъж със среден ръст и телосложение, който минаваше през паспортния контрол на летище Хийтроу.