Даниъл Силва - Английският шпионин

— Харесва ми гледката.

— Разбирам защо.

Греъм отново погледна към тъмните покриви. Алон усети, че нещо го тревожи. Той рано или късно щеше да стигне до проблема. Винаги го правеше.

— Чух, че жена ти е заминала днес от града — каза Сиймор най-накрая.

— Каква друга поверителна информация е споделил шефът на моята служба с теб?

— Спомена нещо за някаква картина.

— Тя не е просто някаква картина, Греъм. Тя е на…

— Караваджо — довърши изречението му Сиймор. После се усмихна и добави: — Спец си по намирането на разни неща, нали?

— Това комплимент ли беше?

— Предполагам, че да.

Греъм отпи от виното си. Габриел го попита защо Узи Навот е ходил в Лондон.

— Разполагаше с разузнавателни сведения, които искаше да видя. Трябва да призная — добави Сиймор, — че изглеждаше в добро настроение за човек в неговото положение.

— Какво е положението му?

— Всички в занаята знаят, че Узи си тръгва — отговори Греъм — и оставя след себе си ужасен хаос. Целият Близък изток е в пламъци и нещата ще станат по-зле, преди да се подобрят.

— Не Узи създаде този хаос.

— Така е — съгласи се Сиймор, — американците го създадоха. Президентът и неговите съветници твърде много бързаха да се разделят с арабските диктатори. Сега президентът е изправен пред един полудял свят и няма никаква представа какво да прави с него.

— А ако ти беше съветник на президента, Греъм?

— Щях да му кажа да възстанови диктаторите. Това работеше преди и може отново да проработи.

— Всички царски коне и всички царски воини. 7 7 Стих от популярна английска детска песничка за Хъмпти-Дъмпти, който е и герой в романа „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол. — Б.пр.

— А ти какво мислиш?

— Старият ред е нарушен и не може да бъде възстановен. Освен това — добави Габриел, — именно старият ред стана причина за появата на Бин Ладен и джихадистите.

— А когато джихадистите се опитат да изтрият еврейската държава от Дома на исляма 8 8 Земите, в които ислямът прилага своята система от закони и механизми, за да доминира над немюсюлманите, се определят като Дар ал ислям, т.е. Домът на исляма. — Б.пр. ?

— Те се опитват, Греъм. И в случай че не си забелязал, нямат голяма нужда и от Обединеното кралство. Харесва ли ти или не, ние сме заедно в това.

Блекбърито на Алон завибрира. Той погледна към екрана му и се намръщи.

— Какво има? — попита Сиймор.

— Ново прекратяване на огъня.

— Колко време ще трае то?

— Предполагам, че докато „Хамас“ не реши да го наруши. — Габриел сложи мобилния си телефон на масичката за кафе и погледна с любопитство Греъм. — Щеше да ми казваш какво правиш в апартамента ми.

— Аз имам проблем.

— Как се нарича той?

— Куин — отговори Сиймор. — Еймън Куин.

Алон потърси името в базата данни в паметта си, но не откри съвпадение.

— Ирландец ли е? — попита.

Сиймор кимна утвърдително.

— Член на ИРА ли е?

— От най-лошите.

— Е, какъв точно е проблемът?

— Преди много години аз допуснах грешка и загинаха хора.

— И Куин беше отговорен за това?

— Куин запали фитила, но в крайна сметка аз бях отговорен. Това е удивителното в нашия занаят. Грешките ни винаги се връщат да ни преследват и рано или късно всички дългове се плащат. — Греъм вдигна чашата си към Габриел. — Можем ли да пием за това?

Целия следобед небето бе надвиснало заплашително. Накрая, в десет и половина вечерта, изсипалият се проливен дъжд за кратко време превърна Виа Грегориана във венециански канал. Греъм Сиймор стоеше до прозореца, гледайки как плътните дъждовни струи плющяха по терасата, но в мислите си беше в изпълненото с надежди лято на 1998 година. Съветският съюз беше само спомен. Икономиките на Европа и Америка се развиваха бурно. Джихадистите на Ал Кайда фигурираха само в правителствените информационни бюлетини и убийствено скучните семинари за бъдещите заплахи.

— Ние се заблуждавахме, като си мислехме, че сме стигнали до края на историята — заговори той. — Имаше хора в Парламента, които действително предложиха да се разформирова Службата за сигурност и МИ6 и всички ние да бъдем изгорени на кладата. — Погледна през рамо. — Дни на щастие и безгрижие. Дни на заблуда.

— Не и за мен, Греъм. По онова време аз бях извън занаята.

— Спомням си. — Сиймор извърна очи от Габриел и отново се загледа в шибащия стъклото дъжд. — Тогава живееше в Корнуол, нали? В онази малка вила на брега на река Хелфорд. Първата ти съпруга беше в психиатричната болница в Стафорд, а ти я издържаше, като почистваше картини за Джулиан Ишърууд. И имаше едно момче, което живееше в съседната къща. Името му ми убягва.