Даниъл Силва - Английският шпионин

— Има ли вероятност те да излязат по-рано?

— Може да я хванат родилните болки на път за вкъщи още днес — отвърна лекарят, — но това едва ли ще се случи. Околоплодната ѝ течност ще привърши дълго преди да започне да ражда.

— Тогава какво ще правим?

— Цезаровото сечение е най-безопасният начин.

Лекарят, изглежда, усети безпокойството му.

— Жена ви ще бъде добре — каза той, след това добави с усмивка: — Радвам се, че не сте мъртъв. Ние имаме нужда от вас. Децата ви също.

Посещенията в болницата бяха единственото разнообразие сред дългите монотонни часове на лежане и чакане. Изнервен от бездействието, Алон копнееше за някаква работа. Киара му позволи да приготви багажа ѝ за болницата, което му отне общо пет минути. След това той се зае да търси нещо друго за правене. Търсенето му го отведе в детската стая, където стоя дълго пред облаците на Киара, хванал с една ръка брадичката си и наклонил леко глава на една страна.

— Ще имаш ли нещо против — обърна се той към жена си, — ако ги ретуширам малко?

— Какво не им е наред?

— Те са красиви — отвърна Габриел прибързано.

— Но?

— Малко са детински.

— Те са за деца.

— Нямах предвид това.

Тя неохотно даде съгласието си, при условие че използва само безопасни за деца бои и че свърши работата в рамките на двайсет и четири часа.

Алон отиде бързо до близкия магазин за бои, следван от бодигардовете си, и се върна скоро с необходимите принадлежности. С няколко минавания с валяк — инструмент, който никога не бе използвал преди — той заличи творбата на Киара, скривайки я под нов слой бледосиня боя. Тя беше твърде мокра, за да работи повече тази вечер, така че Габриел стана рано на следващата сутрин и бързо украси стената със сияйни Тицианови облаци. Накрая добави едно ангелче — момченце, което се взираше надолу от края на най-високия облак. Изображението бе заимствано от картината „Дева Мария с младенеца в небесна слава със светци“ от Веронезе. Със сълзи на очи и трепереща ръка, Габриел даде на ангелчето лицето на своя син, както изглеждаше той в нощта на смъртта му. След това написа името си и датата и с това приключи.

По-късно същия ден в Лондон „Сънди Телеграф“ публикува ексклузивен материал, свързващ Русия и нейното външно разузнаване с убийството на принцесата, бомбения атентат на Бромптън Роуд, убийството на четиримата агенти от МИ6 в Западен Корнуол и кървавата баня в Кросмаглен, Северна Ирландия. Операцията, казваше се във вестника, е била репресивна мярка заради отнемането на доходоносните руски права за сондиране в Северно море и измяната на Маделин Харт — руската „спяща“ агентка, която за кратко бе споделяла леглото на премиера Ланкастър. Тя била поръчана от руския президент, а Алексей Розанов — офицерът от СВР, открит неотдавна мъртъв в Германия, бил ръководил нейното изпълнение. Неговият главен таен агент бил Еймън Куин — атентаторът от Ома, превърнал се в международен наемник. Сега Куин бил изчезнал и бил обект на глобално издирване.

Реакцията след статията беше бърза и бурна. Министър-председателят Ланкастър осъди действията на Кремъл, окачествявайки ги като „варварски“ — мнение, което бе повторено отвъд Атлантическия океан, във Вашингтон, където политици от двете страни на политическата барикада призоваха за изключване на Русия от Г-8 и от други икономически клубове на Запада. В Москва говорителят на Кремъл отхвърли статията на „Телеграф“ като антируска пропаганда и призова журналистката Саманта Кук да разкрие самоличността на източниците си, което тя упорито отказа да направи по време на поредица от телевизионни интервюта. Тези, които бяха в течение, предположиха, че израелците със сигурност са помогнали. В крайна сметка, отбелязаха те, руската операция бе отнела живота на една легенда. Ако някой е искал руска кръв, това са били израелците.

Никой от израелската държавна администрация не се съгласи да коментира публикацията в „Телеграф“ — нито от кабинета на министър-председателя, нито от Министерството на външните работи, и със сигурност не и от булевард „Цар Саул“, където звъненето по външните линии оставаше без отговор. Обаче една малка публикация в клюкарски израелски уебсайт предизвика коментари. В нея се посочваше, че легендарният израелски оперативен агент, който бе починал при бомбения атентат на Бромптън Роуд, наскоро е бил забелязан на пазара Махане Йехуда и си изглеждал съвсем добре. Неидентифициран сътрудник от неназовано министерство отхвърли съобщението като „пълни глупости“.