Даниъл Силва - Английското момиче

Сега, когато Алон слезе от наетата кола, мъжът, който някога бе пощадил живота му, стоеше на прага на отворената врата на своето корсиканско убежище. Той беше по-висок с една глава от Габриел и много по-широкоплещест. За двайсетте години, прекарани в Корсика, слънцето бе направило много, за да промени външния му вид. Сега тенът му бе придобил цвета на кожено седло и късо подстриганата му коса бе изрусяла до бяло от морето. Само сините му очи сякаш бяха останали непроменени. Те бяха същите очи, които бяха гледали Габриел толкова напрегнато, докато бе разказвал за смъртта на Абу Джихад. И същите очи, които някога го бяха пощадили в една дъждовна нощ във Венеция, в един друг живот.

— Бих ти предложил обяд — каза Келър с неговия изяждащ края на думите английски акцент, — но чух, че вече си обядвал в Орсати.

Когато протегна ръка към Алон, бицепсите му се свиха и изпъкнаха под белия пуловер. Габриел се поколеба за миг, преди най-сетне да стисне подадената длан. Всичко в Кристофър Келър — от сякаш одяланите му с брадва ръце до силните му, мускулести крака, като че ли бе специално създадено, за да служи за убиване.

— Колко ти каза донът? — попита Алон.

— Достатъчно, за да знам, че не трябва да си имаш работа с мъж като Марсел Лакроа без подкрепление.

— Да разбирам ли, че го познаваш?

— Веднъж ме е превозвал.

— Преди или след това?

— И в двата случая — отговори Келър. — Лакроа е преминал дългото обучение във френската армия. Той също така е лежал в някои от най-строгите затвори в страната.

— Трябва ли да бъда впечатлен?

— Ако познаваш враговете си и себе си, можеш да спечелиш стотици битки без нито една загуба.

— Сундзъ — каза Габриел.

— Ти цитира тази мисъл по време на лекцията си в Тел Авив.

— Значи, все пак си слушал.

Алон мина покрай Келър и влезе в голямата обща стая на вилата. Мебелите бяха грубовати и също като стопанина, покрити с бял плат. Върху всяка плоска повърхност се издигаха купчини книги, а по стените висяха няколко качествени картини, включително по-малко известни творби на Сезан, Матис и Моне.

— Нямаш ли охранителна система? — попита Габриел, оглеждайки стаята.

— Няма нужда от такава.

Алон се приближи до картината на Сезан — пейзаж, рисуван сред хълмовете близо до Екс ан Прованс, и нежно прокара пръст по повърхността ѝ.

— Преуспял си, Келър.

— Изкарвам си прехраната.

Габриел не каза нищо.

— Не одобряваш ли начина, по който се препитавам?

— Ти убиваш хора за пари.

— Това правиш и ти.

— Аз убивам заради моята страна — отвърна Алон, — и то само в краен случай.

— Затова ли пръсна мозъка на Иван Харков по цялата улица в Сен Тропе? Заради твоята страна?

Габриел извърна лице от творбата на Сезан и се взря право в очите на Кристофър. Всеки друг човек щеше да се свие под напрегнатия му поглед, но не и Келър. Силните му ръце бяха скръстени нехайно пред гърдите и едното ъгълче на устата му бе повдигнато в полуусмивка.

— Може би в крайна сметка това не е толкова добра идея — каза Алон.

— Аз познавам играчите и терена. Ще бъде глупаво да не ме използваш.

Габриел не отговори. Кристофър беше прав — той бе идеалният водач във френския престъпен свят. А и неговите физически и тактически умения със сигурност щяха да се окажат ценни, преди да приключи този случай.

— Не мога да ти платя — каза накрая.

— Нямам нужда от пари — отговори Келър, оглеждайки вътрешността на красивата вила. — Но искам да ми отговориш на няколко въпроса, преди да тръгнем.

— Разполагаме с пет дни да я открием, иначе тя ще умре.

— Пет дни са цяла вечност за хора като нас.

— Слушам те.

— За кого работиш?

— За британския министър-председател.

— Не знаех, че сте в приятелски отношения.

— Бях ангажиран от човек от британското разузнаване.

— От името на премиера?

Габриел кимна утвърдително.

— Каква е връзката на премиера с тази девойка?

— Използвай въображението си.

— Боже мой!

— Бог няма нищо общо с това.

— Кой е приятелят на премиера в британското разузнаване?

Алон се поколеба за миг, след това му каза истината. Келър се усмихна.

— Познаваш ли го? — поинтересува се Габриел.

— Работил съм с Греъм в Северна Ирландия. Той е суперпрофесионалист. Но като всички останали в Англия — добави бързо Кристофър, — Сиймор мисли, че съм мъртъв. Което означава, че никога не бива да узнае, че работя с теб.

— Имаш думата ми.

— Има още нещо, което искам.