Даниъл Силва - Английското момиче

Той поръча на бармана чаша черно кафе и излезе отвън на задната палуба. Фериботът бе напуснал външните граници на пристанището и вечерният въздух внезапно бе станал студен. Алон вдигна яката на сакото си и обгърна с длани картонената кафена чашка, за да се постопли. Звездите на изток грееха ярко на безоблачното небе, а тюркоазеносиньото допреди миг море бе станало мастиленочерно. На Габриел му се стори, че долавя във вятъра аромата на макията . Миг по-късно в главата му прозвуча гласът на синядората : „Когато вече е мъртва. След това ще узнаете истината“.

Когато Габриел и Келър пристигнаха в Марсилия рано на следващата сутрин, тринайсетметровият контрабандистки плавателен съд „Лунен танц“ беше вързан на обичайната си кейова стоянка в Старото пристанище. Неговият собственик обаче не се виждаше никъде. Келър си установи наблюдателен пост от северната страна, а Алон — от източната, пред една пицария, която незнайно защо носеше името на моден манхатънски квартал. Те се местеха на нови позиции в края на всеки час, но до късния следобед все още нямаше и следа от Лакроа.

Накрая, разтревожен от перспективата за един изгубен ден, Габриел обиколи периметъра на пристанището, мина край металните маси на продавачите на риба и се присъедини към Келър в неговото рено. Времето се влошаваше: заваля силен дъжд, студеният мистрал 16 16 Студен и силен вятър, духащ предимно през зимата и пролетта по югоизточното крайбрежие на Франция, главно между Марсилия и Тулон, по долината на р. Рона. — Б.пр. зафуча яростно откъм хълмовете. Кристофър пускаше чистачките на всеки няколко секунди, за да осигури видимост през предното стъкло. Вентилаторът на парното пухтеше слабо към замъгленото стъкло.

— Сигурен ли си, че не държи квартира в града? — попита Алон.

— Той живее на лодката.

— Ами някоя жена?

— Има няколко, но нито една от тях не може да изтърпи дълго присъствието му. — Келър избърса стъклото с опакото на ръката си. — Може би трябва да си вземем хотелска стая.

— За това е малко рано, не мислиш ли? В крайна сметка ние току-що се запознахме.

— Винаги ли ръсиш глупави остроумия по време на операции?

— Това е културна обремененост.

— Глупавите остроумия или операциите?

— И двете.

Кристофър измъкна хартиена салфетка от жабката и се постара да почисти зацапаното предно стъкло.

— Баба ми е еврейка — подхвърли той небрежно, сякаш признаваше, че баба му е обичала да играе бридж.

— Поздравления.

— Още една духовитост?

— Какво трябваше да кажа?

— Не ти ли е интересно, че имам еврейска баба?

— От личен опит знам, че повечето европейци имат по някой еврейски роднина, пазен в дълбока тайна.

— Моята баба си беше съвсем видима.

— Къде е родена?

— В Германия.

— По време на войната ли е отишла в Англия?

— Точно преди нея — отговори Келър. — Била е прибрана от далечен чичо, който вече не се считал за евреин. Той ѝ дал християнско име и я пращал да ходи на църква. Майка ми узнала за еврейското си потекло чак когато била на трийсет и пет години.

— Неприятно ми е да бъда вестител на лоши новини — каза Габриел, — но според мен ти си евреин.

— Честно казано, винаги съм се чувствал малко евреин.

— Изпитваш ли отвращение към морските дарове и немските опери?

— Говорех в духовен смисъл.

— Ти си професионален убиец, Келър.

— Това не означава, че не вярвам в Бог — възрази Кристофър. — Всъщност подозирам, че знам повече от теб за вашата история и за светите ви писания.

— Тогава защо се навърташ около тази шантава баячка?

— Тя не е шантава.

— Не ми казвай, че вярваш на всички тези глупости.

— Откъде можеше да знае, че търсим момичето?

— Предполагам, че донът ѝ е казал.

— Не. — Келър поклати глава. — Тя го видя. Тя вижда всичко.

— Като водата и планините?

— Да.

— Ние сме в Южна Франция, Келър. И аз виждам вода и планини. Всъщност ги виждам почти навсякъде, където погледна.

— Очевидно те е изнервила с думите си за твоя стар враг.

— Изобщо не съм изнервен — отвърна Алон. — Що се отнася до старите ми врагове, май не мога да изляза от входната врата на дома си, без да се натъкна на някого от тях.

— Тогава може би трябва да преместиш входната си врата.

— Това корсиканска поговорка ли е?

— Само един приятелски съвет от мен.

— Ние все още не сме приятели.

Келър сви широките си рамене в израз на безразличие, обида или нещо по средата.