Даниъл Силва - Английското момиче

Келър протегна ръка. Алон му даде талисмана.

— Изненадан съм, че си го запазил — каза Кристофър.

— Той имаше сантиментална стойност.

Келър окачи амулета на врата си.

— Да вървим — каза той с усмивка. — Знам къде можем да ти намерим друг.

Синядората 15 15 Название в Корсика на жените, които се занимават с разваляне на магии, лекуване на уроки и на уплах. — Б.пр. живееше в схлупена къща в центъра на селото, недалеч от църквата. Келър пристигна без уговорена среща, но старицата не изглеждаше изненадана да го види. Тя носеше черна рокля и черен шал над сухата си като прахан коса. С притеснена усмивка жената докосна леко бузата на Кристофър. След това, като попипа с пръсти тежкия кръст, който висеше на шията ѝ, обърна поглед към Габриел. Работата ѝ бе да се грижи за хората, страдащи от уроки. Личеше си уплахата ѝ, че Келър е довел в нейния дом самото въплъщение на злото.

— Кой е този човек? — попита тя.

— Един приятел — отвърна Келър.

— Християнин ли е?

— Не като нас.

— Кажи ми името му, Кристофър, истинското му име.

— Габриел.

— Като на архангела ли?

— Да — потвърди Келър.

Синядората разгледа изучаващо лицето на Алон.

— Той е израилтянин, нали?

Когато Кристофър кимна утвърдително, на лицето на старицата се изписа лека неодобрителна гримаса. От религиозна гледна точка жената гледаше на евреите като на еретици, но лично тя не бе имала разправии с тях. Синядората разкопча ризата на Келър и докосна талисмана, който висеше на шията му.

— Не беше ли го загубил преди няколко години?

— Да.

— Къде го намери?

— В дъното на едно много пълно чекмедже.

Старицата поклати укорително глава.

— Лъжеш ме, Кристофър — каза тя. — Кога ще се научиш, че винаги познавам, когато ме лъжеш?

Келър се усмихна, но не каза нищо. Жената пусна талисмана и отново докосна бузата му.

— Напускаш острова ли, Кристофър?

— Тази вечер.

Синядората не попита защо, тя знаеше с какво той си изкарва прехраната. В действителност някога жената бе наела младия тадунагиу Антон Орсати да отмъсти за убийството на съпруга ѝ.

Тя покани с жест Кристофър и Габриел да седнат до малката дървена маса във всекидневната ѝ. После постави пред тях чиния, пълна с вода, и съд със зехтин. Келър потопи показалеца си в зехтина, след това го постави над чинията и остави да капнат три капки от мазнината във водата. По законите на физиката зехтинът трябваше да се събере на повърхността в една обща капка. Вместо това, той се разпръсна на хиляди капчици и скоро от него не остана никаква следа.

— Злото се е върнало, Кристофър.

— Опасявам се, че това е професионален риск.

— Не си прави шеги, скъпи. Опасността е съвсем реална.

— Какво виждаш?

Старицата се взря напрегнато в течността, сякаш изпаднала в транс. След миг тихо попита:

— Да не би да търсите младата англичанка?

Келър кимна утвърдително, после запита:

— Жива ли е?

— Да — отговори старицата. — Жива е.

— Къде е тя?

— Това не мога да кажа.

— Ще успеем ли да я намерим?

— Когато вече е мъртва — каза старицата. — След това ще узнаете истината.

— Какво виждаш?

Синядората затвори очи.

— Вода… планини… стар враг…

— Мой враг ли?

— Не. — Тя отвори очи и погледна право към Габриел. — Негов.

Без да каже нито дума повече, старицата хвана ръката на Англичанина и взе да се моли. След миг започна да плаче — знак, че злото е преминало от тялото на Келър в нейното. После затвори очи и сякаш заспа. Когато се събуди, накара Англичанина да повтори процеса със зехтина и водата. Този път мазнината се сля в една капка.

— Злото е напуснало душата ти, Кристофър. — След това, обръщайки се към Габриел, тя каза: — Сега е негов ред.

— Аз не съм вярващ — рече Алон.

— Моля ви — каза старицата. — Ако не заради вас, заради Кристофър.

Габриел неохотно потопи показалеца си в зехтина и остави три капки да паднат върху повърхността на водата. Когато мазнината се разпръсна на хиляди капчици, жената затвори очи и започна да трепери.

— Какво виждаш? — попита Келър.

— Огън — отговори тя тихо. — Виждам огън.

В пет часа следобед пристигаше фериботът от Аячо. Габриел качи пежото си на автомобилната палуба в четири и половина и десет минути по-късно видя Келър да се качва на борда зад волана на очукано рено хечбек. Каютите им бяха на една и съща палуба, една срещу друга от двете страни на коридора. Тази на Алон бе с големината на затворническа килия и също толкова приветлива. Той остави чантата си на койката с размери на детско креватче и се отправи нагоре по стълбите към бара. Когато пристигна, Кристофър седеше на една маса до прозореца и тъкмо бе вдигнал чаша бира към устните си, а в пепелника му тлееше цигара. Габриел бавно поклати глава. Четиридесет и осем часа по-рано той стоеше пред една картина в Йерусалим. Сега търсеше жена, която не познаваше, придружен от мъж, който някога бе приел поръчка да го убие.