Даниъл Силва - Крадецът

— Вие сте на трийсет и осем години, нали, Джихан? — попита той.

— На трийсет и девет — поправи го тя. — Никой ли не ви е казвал, че е ужасно неучтиво да се пита една жена за възрастта ѝ?

Забележката ѝ предизвика хладни усмивки по лицата на присъстващите, които се стопиха, когато Алон зададе следващия си въпрос.

— Което означава, че сте родена през… — Той замълча, сякаш се опитваше да направи необходимото изчисление. Джихан му съобщи датата без допълнително напомняне.

— Родена съм през 1976 година — каза тя.

— В Хама?

— Да — отговори младата жена. — В Хама.

Бела погледна съпруга си, който гледаше на друга страна. Габриел отново запрелиства папката си с пристрастието на данъчен инспектор към документите.

— Кога се преместихте в Дамаск, Джихан? — попита той.

— През есента на 1982 година.

Алон внезапно вдигна очи и сбърчи чело.

— Защо? — поинтересува се той. — Защо напуснахте Хама през есента на 1982 година?

Тя мълчаливо срещна погледа му. После погледна към Бела — новодошлата, жената без никаква видима работа или цел — и отговори:

— Напуснахме Хама, защото през есента на 1982 г. вече я нямаше. Градът бе изчезнал. Хама бе заличена от лицето на земята.

— В Хама се водиха сражения между войските на режима и Мюсюлманското братство, нали?

— Това не бяха сражения — отговори Джихан. — Това беше клане.

— И тогава се преместихте със семейството си в Дамаск, така ли?

— Не — отвърна тя. — Аз отидох сама.

— Защо, Джихан? — попита Габриел, като затвори папката. — Защо отидохте сама в Дамаск?

— Защото вече нямах семейство. Нямах семейство, нямах град. — Младата жена отново погледна Бела. — Бях сама.

За да разберат случилото се в Хана, Джихан реши, че е необходимо да узнаят какво е било преди това. Някога градът бил считан за най-красивия в Сирия, прочут с изящни водни колела по поречието на река Оронт. Той също така бил известен с ревностните си последователи на сунитския ислям. Жените в Хама носели фереджета далеч преди това да стане модно в останалата част от мюсюлманския свят, особено в стария квартал Баруди, където семейство Наваз живеело в малък апартамент. Джихан била най-малкото от петте деца и единствено момиче. Баща ѝ не бил получил образование и работел каквото му падне в стария сук 59 59 Пазар, както и търговска част на града (ар.). — Б.пр. от другата страна на реката. Той главно изучавал Корана и роптаел срещу сирийския диктатор, когото считал за еретик и селяк, който нямал право да властва над сунитите. Баща ѝ не бил пълноправен член на Мюсюлманското братство, но подкрепял стремежите на Братството Сирия да бъде превърната в ислямска държава. Той на два пъти бил арестуван и измъчван от Мухабарат и веднъж бил принуден да танцува на улицата, като пее хвалебствени песни за управника и неговото семейство.

— Това беше върховна обида — обясни Джихан. — Като благочестив мюсюлманин сунит баща ми не слушаше музика и никога не танцуваше.

Нейните лични спомени за конфликтите, довели до клането, бяха в най-добрия случай доста мъгляви. Тя си спомняше някои от по-големите терористични актове на Братството, особено един бомбен атентат в Дамаск, при който бяха загинали шейсет и четири невинни души, както и надупчените от куршуми тела по уличките на Баруди, жертви на екзекуции, извършени от агенти на Мухабарат. Но като повечето жители на Хама, тя нямала предчувствие за бедствието, което било на път да сполети красивия град на брега на Оронт. После, в една студена влажна нощ в началото на февруари, се разпространила мълвата, че подразделения на силите за сигурност безшумно са се промъкнали в града. Те се опитали да извършат своя първи пробив в квартала Баруди, но от Братството ги дебнели в засада. Няколко души от силите на режима били покосени от град от куршуми. След това членовете на Мюсюлманското братство и техните поддръжници предприели редица смъртоносни атаки срещу членове на партията БААС и Мухабарат из целия град. От минаретата на джамиите бил отправен същият призив: „Вдигнете се и прогонете неверниците от Хама!“. Битката за града започнала.

Както се оказало, първоначалните успехи на Братството отприщили яростта на режима, както никога преди. През следващите три седмици сирийската армия използвала танкове, бойни хеликоптери и артилерия, за да превърне Хама в купчина развалини. И когато военната фаза на операцията завършила, сирийските експерти по експлозивите взривили всички оцелели сгради и с валяци изравнили със земята отломките. Хората, които оцелели при яростната атака, били арестувани и затворени в центрове за задържане. Всеки, заподозрян във връзки с Братството, бил брутално измъчван и убиван. Труповете били погребани в масови гробове, които после били асфалтирани.