Даниъл Силва - Крадецът

— Ще ви убие — заяви категорично Алон. — Точно затова ние ще се погрижим той никога да не узнае.

— Може би той вече знае. — Тя го изгледа сериозно за момент. — Или може би вие работите за него. Може би аз вече съм мъртва.

— Изглеждам ли ви на човек, който работи за господин Ал Сидики?

— Не — призна Джихан, — но не ми приличате и на германски данъчен инспектор.

— Външността може да лъже.

— Германските данъчни инспектори — също.

Над лодката полъхна вятър и образува вълнички по повърхността на езерото.

— Усетихте ли този мирис? — попита Джихан. — Въздухът ухае на цветя.

— Наричат го розовия вятър .

— Наистина ли?

Той кимна утвърдително. Младата жена затвори очи и вдиша аромата.

— Майка ми винаги си мазваше по малко розово масло отстрани на врата и по края на своя хиджаб 60 60 Вид кърпа за глава (було, покривало), носена от жените мюсюлманки. — Б.пр. . Когато сирийските войски обстрелваха Хама, тя ме прегръщаше здраво, за да не се страхувам. Обичах да притискам лице към врата ѝ, за да мириша аромата на рози вместо дима от пожарите.

Тя отвори очи и погледна Габриел.

— Кой сте вие? — попита.

— Аз съм човекът, който ще ви помогне да завършите започнатото.

— Какво означава това?

— Вие сте останали в Банка Вебер съвсем целенасочено, Джихан. Искали сте да разберете с какво се занимава господин Ал Сидики. И сега знаете, че той укрива пари за режима. Милиарди долари, които е трябвало да бъдат похарчени за образованието и благоденствието на сирийския народ. Милиарди долари сега се намират в мрежа от банкови сметки, пръснати по целия свят.

— Какво възнамерявате да направите по този въпрос?

— Ще превърна отново сирийската управляваща фамилия в селяни от планините Ансария. — Той замълча, после добави: — И вие ще ми помогнете.

— Не мога.

— Защо не можете?

— Защото не мога да се добера до информацията, която търсите.

— Къде е?

— Част от нея е в компютъра в кабинета на господин Ал Сидики. Той е силно защитен.

— Компютърната сигурност е мит, Джихан.

— Точно затова той не съхранява запаметена там наистина важната информация. Достатъчно умен е, за да не се доверява на някакво електронно устройство.

— Да не искате да кажете, че помни всичко наизуст?

— Не — отговори тя. — То е тук.

Тя сложи ръка на сърцето си.

— Той носи информацията със себе си, така ли?

— В един малък кожен тефтер — отговори Джихан. — Носи го или във вътрешния джоб на сакото си, или в дипломатическото си куфарче, но никога не го губи от поглед.

— Какво има в тефтера?

— Списък на номерата на сметките, институциите и текущи салда. Много просто. Много разбираемо.

— Вие виждали ли сте този тефтер?

Тя кимна утвърдително.

— Веднъж, когато ме повика в кабинета си, той беше на бюрото му. Всичко записва лично. Сметките, които са закрити или трансформирани, са зачеркнати с една черта.

— Има ли някакви копия?

Джихан поклати отрицателно глава.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно — отговори тя. — Той притежава само един тефтер, така че ще разбере, ако някой е имал достъп до него.

— И ако заподозре, че някой го е видял?

— Предполагам, че си има начин да блокира сметките.

От лекия ветрец им се стори, че някой бе сложил между тях букет от рози. Джихан си сложи слънчевите очила и прокара пръст по повърхността на водата.

— Има още един проблем — каза тя след малко. — Ако няколко милиарда долара в сирийски активи изчезнат, господин Ал Сидики и неговите приятели в Дамаск ще започнат да ги търсят. — Младата жена замълча, после добави: — А това означава, че трябва да направите така, че да изчезна и аз. — Тя извади ръката си от водата и погледна Габриел. — Можете ли да го направите?

— За секунди.

— Ще бъда ли в безопасност?

— Да, Джихан. Ще бъдете в безопасност.

— Къде ще живея?

— Където пожелаете, но в рамките на разумното, разбира се.

— Тук ми харесва — каза тя, като огледа планините, — но може да се окаже твърде близо до Линц.

— Значи, ще намерим някое подобно място.

— Ще имам нужда от жилище. И от малко пари. Не много — добави бързо. — Просто достатъчно, за да живея.

— Нещо ми подсказва, че парите няма да бъдат проблем.

— Гледайте да не са от парите на владетеля. — Джихан отново потопи върха на пръста си в езерото. — Те са покрити с кръв.

Тя сякаш пишеше нещо по повърхността на водата. Габриел се изкушаваше да я попита какво, но реши да я остави на мира. Къс от облаците се бе освободил от върховете на Адските планини. Той се носеше над главите им и изглеждаше толкова близо, че Алон трябваше да се пребори с изкушението да протегне ръка и да го хване.