Даниъл Силва - Крадецът

— Бихте ли го дали на Ингрид, ако обичате? Важно е да изключим всичките ни мобилни апарати, преди да продължим този разговор. Човек никога не знае кой слуша.

Джихан извади телефона си от дамската си чанта и го предаде на Дина, която изключи захранването, преди да се шмугне мълчаливо в съседната стая. Габриел се върна до масичката за кафе и взе папката си. Той я отвори със сериозно изражение, сякаш тя съдържаше материали, които предпочиташе да не показва публично.

— Боя се, че банката, за която работите, е обект на разследване от известно време — каза Алон след малко. — Разследването има международен характер, както виждате от присъствието на моите колеги от Австрия и Обединеното кралство. В хода на разследването бяха открити солидни доказателства, които подсказват, че Банка Вебер АД не е нищо повече от една престъпна фирма, участваща в пране на пари, измами и незаконно укриване на облагаеми авоари и доходи. Което означава, че вие, Джихан, сериозно сте загазили.

— Аз съм само акаунт мениджър.

— Именно. — Алон извади един лист от папката и го вдигна, за да го види тя. — Всеки път, когато бъде открита сметка в Банка Вебер , вашият подпис фигурира на всички придружаващи документи. Вие също така извършвате повечето банкови преводи. — Габриел извади друг лист от папката, макар че този път го прегледа само той. — Например неотдавна сте превели доста голяма сума на банка „Трейд Уиндс“ на Каймановите острови.

— Откъде знаете за този трансфер?

— Всъщност те са били два — единият на 25 милиона долара, а другият на нищожните двадесет милиона. Сметките, на които са били преведени парите, се контролират от „Ел Икс Ар Инвестмънтс“. Адвокат на име Хамид Хадам ги е открил по указание на господин Ал Сидики. Хамид Хадам е от Лондон. Той е роден в Сирия. — Алон вдигна поглед от папката. — Както и вие, Джихан.

Страхът ѝ бе съвсем очевиден. Въпреки това тя успя да вдигне леко брадичката си, преди да отговори:

— Никога не съм се срещала с господин Хадам.

— Но името му ви е познато, нали?

Младата жена бавно кимна.

— И не оспорвате факта, че лично сте превели парите в тези сметки.

— Направих само това, което ми беше наредено.

— От господин Ал Сидики?

Тя запази мълчание. Габриел върна документите в папката, а нея сложи отново на масичката за кафе. Йоси пак се взираше в тавана. Навот гледаше през френските прозорци една минаваща моторна лодка така, сякаш му се искаше да е на нея.

— Аз май загубих интереса на моята аудитория — каза Алон, като посочи към двамата неподвижни мъже. — Със сигурност мога да кажа, че те биха искали да стигна до главното, за да можем да преминем към по-важните въпроси.

— И какво е то? — попита Джихан по-спокойно, отколкото си мислеше, че е възможно.

— Моите приятели от Виена и Лондон не се интересуват от съдебното преследване на един нисш банков чиновник. Честно казано, аз също. Ние искаме човека, който дърпа конците в Банка Вебер , човека, който работи зад заключена врата, пазена от двама въоръжени телохранители. — Той замълча, после добави: — Искаме господин Ал Сидики.

— Боя се, че не мога да ви помогна.

— Разбира се, че можете.

— Имам ли избор?

— Всички ние правим различни избори в живота си — отговори Габриел. — За съжаление, вие сте решили да приемете да работите в най-мръсната банка в Австрия.

— Не знаех, че е мръсна.

— Докажете го.

— Как?

— Като ни кажете всичко, което знаете за господин Ал Сидики. И като ни дадете списък на всички клиенти на Банка Вебер , размера на парите, които те са вложили в нея, както и местоположението на различните финансови инструменти, в които са инвестирани парите.

— Това е невъзможно.

— Защо?

— Защото ще бъде нарушение на австрийските банкови закони.

Алон сложи ръка върху рамото на Навот.

— Този господин работи за австрийското правителство. И щом той казва, че това не е нарушение на австрийското законодателство, значи не е.

Джихан се поколеба.

— Има и друга причина да не мога да ви помогна — каза тя най-накрая. — Аз нямам пълен достъп до имената на всички титуляри на сметки.

— Не сте ли акаунт мениджър?

— Разбира се, че съм.

— А не е ли работа на акаунт мениджъра да управлява сметките?

— Разбира се, че е — отвърна тя с гримаса.

— Тогава какъв е проблемът?

— Господин Ал Сидики.

— Тогава може би трябва да започнем оттам, Джихан.

— Габриел нежно сложи ръка на рамото ѝ. — От господин Ал Сидики.