Даниъл Силва - Крадецът

— Как свършва?

— Добрите момчета печелят.

— А девойката наранена ли е?

— Изпрати съобщението, Габриел.

Алон бързо изпрати един криптиран имейл на Дина, в който я инструктира да си уговори обедна среща с Джихан Наваз за следващия ден. После върна показалеца на индикаторната лента и за последен път кликна върху иконката за пускане.

— А какво ще кажеш за господин Ал Сидики? — попита Дина. — Той взема ли на сериозно конфиденциалността на своите клиенти?

— Искам да те помоля за една услуга, Ингрид.

— Само кажи.

— Моля те, не ми задавай въпроси за господин Ал Сидики. Всъщност бих предпочела никога повече да не споменаваме името му.

Натискане на иконка „Стоп“.

— Тя знае — каза Лавон. — Единственият въпрос е колко точно?

— Подозирам, че достатъчно, за да я убият.

— Правилата на Хама?

Габриел бавно кимна.

— Тогава смятам, че ни остава само една възможност.

— Каква е тя, Ели?

— Ние също ще трябва да действаме по Правилата на Хама.

Двете жени обядваха заедно на следващия ден в „Икан“, а вечерта пийнаха в бар „Ванили“. Габриел остави да минат още два дни без допълнителен контакт — отчасти защото трябваше да осъществи придвижването от Израел до Атерзее на ценен за него човек, а именно Узи Навот. След това в четвъртъка на същата седмица, Джихан и Дина се засякоха случайно на Стария пазар, макар че срещата изобщо не беше случайна. Джихан покани Дина да пият по едно кафе, но тя се извини и каза, че трябва да се прибира, за да работи по романа си.

— А в събота ще правиш ли нещо? — попита Дина.

— Не съм сигурна. Защо?

— Мои приятели ще правят парти.

— Какво ще е партито?

— Ядене, пиене, каране на лодки в езерото — обичайните неща, които правят хората в събота следобед през лятото.

— Не бих искала да се натрапвам.

— Няма да се натрапваш. В действителност — добави Дина, — сигурна съм, че моите приятели ще те направят почетен гост.

Джихан се усмихна.

— Ще ми трябва нова рокля.

— И бански костюм — вметна Дина.

— Ще дойдеш ли сега с мен по магазините?

— Разбира се.

— Ами книгата ти?

— За това ще има време и по-късно.

Те имаха две възможности за превоз: малкият скутер на Дина или капризното волво на Джихан. Избраха капризното волво. Няколко минути след пладне то напусна с грохот Стария град, а в дванадесет и половина вече бяха оставили зад гърба си последните предградия на Линц и се носеха с пълна скорост през Залцкамергут по магистрала А1. Времето сякаш бе решило да създаде илюзията за веселие. Слънцето грееше на безоблачното небе, а през отворените прозорци струеше прохладен и мек въздух. Джихан носеше бялата рокля без ръкави, която Дина бе избрала за нея, и големи като на филмова звезда слънчеви очила, които скриваха обикновените ѝ черти. Ноктите ѝ бяха прясно лакирани, парфюмът ѝ бе чувствен и опияняващ. Той изпълваше Дина с чувството за вина. Тя бе дала лъжливо щастие на една самотна жена без приятели. „Това е върховно женско предателство“ — помисли си Дина.

Тя имаше в чантата си подробни инструкции за пътя, които извади, когато завиха от магистрала А1 по Атерзеещрасе. Габриел бе настоял да ги носи и сега. С бунтуваща се съвест Дина стискаше здраво листа, докато насочваше Джихан към крайната ѝ дестинация. Те минаха през малък курортен град, а след това през обработваеми земи, приличащи на шахматна дъска. Езерото се простираше от лявата им страна — тъмносиньо, обрамчено от зелени планини. Играейки ролята на екскурзовод, Дина посочи малкия остров, до който се стигаше по дълъг мост, където Густав Климт бе нарисувал прочутите си пейзажи от Атерзее.

Отвъд островчето проблясваха бели платноходки по местата си на кея, а отвъд пристанището се намираха крайезерните вили. Дина се престори за миг на объркана коя от тях бе на техния домакин. После изведнъж посочи към една отворена врата, сякаш изненадана, че са стигнали до нея толкова бързо. Джихан зави умело наляво и пое бавно по алеята. Дина беше благодарна за силния аромат на бор и цъфтящи храсти, който временно притъпи обвинителния аромат на парфюма на нейната спътничка. В сенките на предния двор бяха паркирани хаотично няколко автомобила. Джихан намери празно място и изключи двигателя. После се пресегна към задната седалка, за да вземе цветята и бутилката вино, които носеше като подарък. Докато слизаха от колата, от един отворен прозорец се разнесе музика: „Вярвай в мен“ на Ета Джеймс.