Даниъл Силва - Крадецът

— Аз също не съм еврейка — отговори с усмивка младата жена.

— И ти не си австрийка.

— Израснала съм в Хамбург.

— А преди това?

— Родена съм в Близкия изток. — Тя замълча, после добави: — В Сирия.

— Такава ужасна война — каза сдържано Дина.

— Ако нямаш нищо против, Ингрид, предпочитам да не обсъждаме войната. Това ме потиска.

— Тогава ще се престорим, че войната не съществува.

— Поне засега. — Джихан извади кутия цигари от чантата си и когато запали една, Дина видя, че ръката ѝ леко трепереше. Първото вдишване на тютюневия дим сякаш я успокои.

— Няма ли да ме питаш какво правя в Линц?

— Какво правиш в Линц, Джихан?

— Един мой сънародник купи дял в малка частна банка тук. Той се нуждаеше от сътрудник, който говори арабски.

— Коя е банката?

Госпожица Наваз каза името.

— Предполагам, че вашият сънародник не се казва Вебер — отбеляза Дина.

— Не. — Джихан се поколеба, после добави: — Името му е Уалид ал Сидики.

— Какво точно работиш?

Госпожица Наваз изглеждаше благодарна за смяната на темата.

— Аз съм акаунт мениджър.

— Звучи като важен пост.

— Мога да те уверя, че не е. Аз главно откривам и закривам сметки на нашите клиенти. Също така надзиравам трансакциите с други банки и финансови институции.

— Толкова тайно ли е всичко, както се говори?

— Австрийската банкова система ли?

Дина кимна утвърдително.

Лицето на госпожица Наваз прие сурово изражение.

— Банка Вебер се отнася много сериозно към запазването на тайната на своите клиенти.

— Това звучи като слоган от брошура.

Джихан се усмихна.

— То си е такова.

— А какво ще кажеш за господин Ал Сидики? — попита Дина. — Той взема ли на сериозно конфиденциалността на своите клиенти?

Усмивката на Джихан се стопи. Тя дръпна от цигарата си и огледа нервно пустата улица.

— Искам да те помоля за една услуга, Ингрид — каза най-сетне младата жена.

— Само кажи.

— Моля те, не ми задавай въпроси за господин Ал Сидики. Всъщност бих предпочела никога повече да не споменаваме името му.

Тридесет минути по-късно Габриел и Ели Лавон седяха пред единия лаптоп в тайната квартира край Атерзее и слушаха как двете жени се разделят на улицата пред техните разположени една срещу друга жилищни сгради. Когато Дина се прибра в своя апартамент, Алон плъзна показалеца на аудио плейъра обратно към началото и прослуша втори път цялата среща. После я прослуша отново. Той щеше да я прослуша и четвърти път, ако Ели не се бе пресегнал и не бе кликнал върху иконата за стоп.

— Казах ти, че е тя — рече Лавон.

Габриел се намръщи. После постави показалеца на индикаторната лента за възпроизвеждане на 17:47 часа и кликна върху иконката за включване.

— Героите евреи ли са?

— Само единият.

— Момчето или момичето?

— Момчето.

— А ти?

— Какво аз?

— Еврейка ли си, Ингрид?

— Не, Джихан — отвърна Дина, — не съм еврейка.

Алон кликна иконката за спиране и погледна Ели.

— Не можеш да имаш всичко, Габриел. А пък и това е важната част.

Лавон плъзна показалеца на индикаторната лента напред и отново кликна иконката „Старт“.

— Аз главно откривам и закривам сметки на нашите клиенти. Също така надзиравам трансакциите с други банки и финансови институции.

Натискане на „Стоп“.

— Разбираш ли мисълта ми? — попита Ели.

— Не съм сигурен, че си изказал такава.

— Флиртувай с нея. Накарай я да се чувства комфортно. И после я върни на земята. Но каквото и да правиш — добави Лавон, — не изчаквай твърде много. Не бих искал господин Ал Сидики да разбере, че Джихан има нова приятелка, която може да е, или да не е еврейка.

— Мислиш ли, че той ще има нещо против?

— Може и да има.

— В такъв случай как трябва да действаме?

Ели придвижи напред показалеца на индикаторната лента и кликна върху иконката за пускане.

— За мен беше удоволствие да се запознаем, Ингрид. Съжалявам само, че не се срещнахме по-рано.

— Нека да не оставяме да минат още десет дни.

— Свободна ли си да обядваме заедно утре?

— Обикновено работя по обяд.

Лавон кликна върху иконката за спиране.

— Не мислиш ли, че Ингрид работи твърде много?

— Може да е опасно да се наруши ритъмът ѝ на писане.

— Понякога промяната може да помогне. Кой знае? Тя може да се вдъхнови да напише друг роман.

— Каква ще е сюжетната линия?

— Разказва се за една девойка, която решава да предаде шефа си, когато открива, че той укрива пари за най-лошия човек на света.