Даниъл Силва - Крадецът

В противоположния край на нефа имаше малък параклис, който съдържаше гробницата на патрона му и картина от по-второстепенен венециански художник, която никой не си бе направил труда да почисти повече от един век. Генерал Ферари се отпусна на една от пейките, отвори металното си куфарче и извади една папка. След това от нея извади само една снимка, двайсет на двайсет и пет сантиметра, която подаде на Габриел. На нея се виждаше мъж на около петдесет и пет години, който висеше, завързан за китките си, на един полилей. Причината за смъртта не ставаше ясна от снимката, макар да бе очевидно, че човекът е бил измъчван жестоко. Лицето представляваше окървавена подпухнала маса, а от тялото бяха изрязани няколко ивици кожа и плът.

— Кой е той? — попита Алон.

— Казва се Джеймс Брадшоу, но е по-известен като Джак. Беше британски поданик, но прекарваше повечето време в Комо заедно с няколко хиляди от своите сънародници. — Генералът замълча замислено. — В днешно време на британците май не им харесва много да живеят в собствената си страна, нали?

— Не, не им харесва.

— И защо?

— Трябва да ги попитате. — Габриел погледна надолу към фотографията и трепна. — Бил ли е женен?

— Не.

— Разведен?

— Не.

— Сериозна връзка?

— Очевидно не.

Алон върна снимката на генерала и попита с какво Джак Брадшоу е изкарвал прехраната си.

— Представяше се за консултант.

— Консултант по какво?

— Няколко години е работил като дипломат в Близкия изток. После се е пенсионирал рано и е започнал самостоятелен бизнес. Очевидно е съветвал британски фирми, които искат да правят бизнес в арабския свят. Трябва да е бил доста добър в работата си — добави генералът, — защото вилата му е сред най-скъпите в тази част на езерото. В нея също така има доста впечатляваща колекция от италиански произведения на изкуството и антики.

— Което обяснява интереса на Арт отряда към смъртта му.

— Отчасти — каза Ферари. — В крайна сметка притежаването на хубава колекция не е престъпление.

— Освен ако колекцията не е придобита по начин, който заобикаля италианското законодателство.

— Винаги сте една крачка пред всички останали, нали, Алон? — Генералът погледна към потъмнялата картина, която висеше на стената на параклиса. — Защо тя не е почистена при последната реставрация?

— Нямаше достатъчно пари.

— Лаковото покритие е почти напълно непроницаемо. — Ферари замълча, после добави: — Точно като Джак Брадшоу.

— Нека почива в мир.

— Това не е възможно, не и след такава смърт. — Генералът погледна Габриел и попита: — Случвало ли ви се е някога да съзерцавате собствената си смърт?

— Няколко пъти, за съжаление. Но ако нямате нищо против, бих предпочел да говорим за колекционерските навици на Брадшоу.

— Покойният господин Брадшоу имаше репутацията, че придобива картини, които всъщност не са за продажба.

— Откраднати картини?

— Това са ваши думи, приятелю. Не мои.

— Наблюдавахте ли го?

— Да кажем, че Арт отрядът наглеждаше дейността му според възможностите си.

— Как?

— По обичайните начини — отговори уклончиво генералът.

— Предполагам, че хората ви правят пълен и обстоен опис на колекцията му.

— Докато ние с вас разговаряме.

— И?

— До този момент не са открили нищо, което да фигурира в нашата база данни за липсващи или откраднати произведения.

— Тогава, предполагам, ще трябва да си вземете обратно всички лоши думи, които казахте за Джак Брадшоу.

— Само защото няма доказателства, не означава, че нещата не са точно такива.

— Говорите като истински италиански полицай.

От изражението на генерала стана ясно, че той изтълкува забележката на Габриел като комплимент. След кратко мълчание Ферари каза:

— Чуваха се други неща за покойния Джак Брадшоу.

— Какви неща?

— Че не е само частен колекционер, а и че участва в незаконния износ на картини и други предмети на изкуството от територията на Италия. — Генералът сниши глас и добави: — Което обяснява защо вашият приятел Джулиан Ишърууд има големи неприятности.

— Джулиан Ишърууд не търгува с контрабандни произведения на изкуството.

Ферари не си направи труда да отговори. В неговите очи всички търговци на картини бяха виновни за нещо.

— Къде е той? — попита Алон.

— В моя арест.

— Обвинен ли е в нещо?

— Не още.

— Съгласно италианското законодателство не можете да го задържите повече от четиридесет и осем часа, без да го изправите пред съда.