Даниъл Силва - Крадецът

— Той е бил намерен да стои до трупа. Ще измисля нещо.

— Знаете, че Джулиан няма нищо общо с убийството на Брадшоу.

— Не се притеснявайте — отвърна Ферари. — На този етап нямам никакво намерение да му предявявам обвинения. Но ако стане публично достояние, че вашият приятел се е срещал с известен контрабандист, това ще е краят на кариерата му. Виждате ли, Алон, в света на изкуството е по-важно как изглеждат нещата.

— Какво трябва да направя, за да не се появи името на Джулиан в пресата?

Генералът не отговори веднага, а разглеждаше внимателно снимката на трупа на Джак Брадшоу.

— Защо смятате, че са го измъчвали, преди да го убият? — попита той най-сетне.

— Може би им е дължал пари.

— Може би — съгласи се Ферари. — А може би е притежавал нещо, което убийците са искали, нещо по-ценно.

— Щяхте да ми казвате какво трябва да направя, за да спася моя приятел.

— Открийте кой е убил Джак Брадшоу. Разберете какво са търсели убийците.

— А ако откажа?

— В лондонския артистичен свят ще плъзнат гадни слухове.

— Вие сте долен изнудвач, генерал Ферари.

— Изнудване е грозна дума.

— Да — отвърна Габриел. — Но в света на изкуството е по-важно как изглеждат нещата.

Габриел знаеше един добър ресторант недалеч от църквата, в едно тихо ъгълче на квартала Кастело, където туристите рядко си позволяваха да влязат. Ферари направи разточителна поръчка, докато Алон само побутваше храната в чинията си и отпиваше от чашата си с минерална вода с лимон.

— Не сте ли гладен? — попита генералът.

— Надявах се да прекарам още няколко часа с моята картина на Веронезе този следобед.

— Тогава трябва да хапнете нещо. Имате нужда от сила.

— Нещата не стават по този начин.

— Не се ли храните, когато реставрирате?

— Ям само малко хляб и пия кафе.

— Че каква храна е това?

— Такава, която ми позволява да се концентрирам.

— Нищо чудно, че сте толкова слаб.

Генерал Ферари отиде до количката с антипасти и си напълни чинията за втори път. В ресторанта нямаше никой друг, освен собственика и неговата дъщеря — хубаво тъмнокосо момиче на дванайсет-тринайсет години. Детето имаше необичайна прилика с дъщерята на Абу Джихад — втория най-важен човек в ООП, когото Габриел бе убил във вилата му в Тунис в една топла пролетна вечер през 1988 година. Убийството бе извършено на втория етаж в кабинета на Абу Джихад, където той гледаше видеозаписи от палестинската интифада. Момичето бе видяло всичко: два приковаващи изстрела в гърдите, два смъртоносни изстрела в главата — всичките на фона на музиката на арабския бунт. Алон вече не си спомняше застиналото в смъртта изражение на Абу Джихад, но портретът на малкото момиче — ведро, но кипящо от гняв — бе закачен на видно място в изложбените зали на паметта му. Когато генералът седна обратно на мястото си, Габриел скри лицето на девойчето под слой заличаваща боя. След това той се наведе през масата и попита:

— Защо аз?

— А защо не вие?

— Да започна ли с очевидните причини?

— Ако това ще ви накара да се чувствате по-добре.

— Аз не съм италиански полицай. Всъщност съм съвсем друго нещо.

— Вие имате много преживелици тук, в Италия.

— Обаче не всичките бяха приятни.

— Така е — съгласи се генералът. — Но през това време сте създали важни контакти. Имате приятели във висшите ешелони на властта, като Ватикана. Ала може би по-важното е, че имате приятели и сред ниските слоеве на населението. Познавате страната от край до край, говорите нашия език като роден и сте женен за италианка. Вие на практика сте един от нас.

— Съпругата ми вече не е италианка.

— На какъв език си говорите вкъщи?

— На италиански — призна Алон.

— Дори когато сте в Израел?

Габриел кимна утвърдително.

— Това подкрепя моите аргументи. — Генералът се умълча замислено. — Може и да се изненадате — каза той най-накрая, — но когато изчезне някоя картина или някой бъде наранен, обикновено имам доста добра представа кой стои зад това. Ние разполагаме с над сто платени информатори, подслушваме повече телефони и следим повече електронни пощи от Агенцията за национална сигурност. Когато се случва нещо в престъпната част от света на изкуството, винаги има някакви приказки. Както се изразявате в сектора на борбата с тероризма, връзките се оживяват.

— А сега?

— Мълчанието е оглушително.

— Според вас какво означава това?

— Означава, че по всяка вероятност мъжете, които са убили Джак Брадшоу, не са от Италия.