Даниъл Силва - Крадецът

Само Джулиан Ишърууд — тайният помощник на шпиони, и по-специално на един шпионин, знаеше, че ще се появят още съкровища. Измина още една седмица — достатъчно дълго време, както се каза по-късно, за да премине еуфорията около „Слънчогледи“. След това, в една кремава сграда в центъра на Рим, генерал Чезаре Ферари от Арт отряда представи три отдавна изчезнали картини, които сега бяха намерени: „Светото семейство“ на Пармиджанино, „Млади жени на село“ на Реноар и „Портрет на жена“ на Климт. Но генералът не бе приключил. Той обяви също, че са открити „Плажът в Пурвил“ на Моне и „Жена с ветрило“ на Модиляни, заедно с творби на Матис, Дега, Пикасо, Рембранд, Сезан, Делакроа, както и произведение, което може да е, или да не е на Тициан.

Пресконференцията бе проведена с целия хъс и драматизъм, с които бе известен генерал Ферари, и все пак тя бе най-забележителна с това, което не каза италианският детектив, издирващ произведения на изкуството — къде и как беше намерена всяка отделна творба. Той намекна, че съществува голяма и много сложно организирана мрежа от крадци, контрабандисти и укриватели на крадени вещи и подсказа, че ще се появят още картини. След това, криейки се зад продължаващото разследване, генералът тръгна към вратата, спирайки, колкото да се справи със задължителния въпрос за перспективите да бъде намерена цел номер едно на Арт отряда — „Рождество Христово със свети Франциск и свети Лаврентий“ на Караваджо.

— Човек мрази да използва думата никога — каза той печално и след това излезе.

Събитията в Амстердам и Рим бяха в рязък контраст с новините от Австрия, където властите се опитваха да решат различен вид загадка: изчезването на двама души — мъж в началото на петдесетте години и жена на тридесет и девет, от древния крайдунавски търговски град Линц. Мъжът беше Уалид ал Сидики, миноритарен партньор в малка частна банка. Жената беше Джихан Наваз, акаунт мениджърът на банката. Фактът, че двамата имаха сирийски произход, както и действията на Джихан в деня на изчезването ѝ, породиха спекулации за извършени измами. Според властите тя бе пътувала от Линц до Женева, където охранителните камери на хотел „Метропол“ я бяха заснели да влиза в стаята на Кемел ал Фарук — заместник-министър на външните работи на Сирия и близък сътрудник и съветник на президента на страната. Това неминуемо доведе до предположението, че госпожица Наваз е агент на правителството на Сирия, нещо повече: едно някога реномирано немско списание публикува дълга статия, в която я обвиняваше, че е шпионин на сирийското разузнаване. Публикацията претърпя фиаско два дни по-късно, когато един роднина от Хамбург призна, че германският имиграционен формуляр на изчезналата жена не е попълнен съвсем точно. Тя не била родена в Дамаск, както било заявено преди това, а в град Хама, където през февруари 1982 г. силите на режима били изклали цялото ѝ семейство. „Джихан Наваз не е агент на режима — заяви роднината ѝ, — а негов яростен противник.“

Разкритието бързо породи хипотезата, че Джихан Наваз е работила не за сирийското правителство, а за някоя западна разузнавателна служба. Теорията набра сила, когато в пресата постепенно изтекоха допълнителни биографични данни за изчезналия ѝ работодател, информация, която предполагаше, че е бил замесен в прикриването и управлението на финансови средства на сирийския управник. После се появи доклад от уважавана фирма за компютърна сигурност относно поредица от финансови трансакции, които бе открила по време на рутинно наблюдение на интернет. Изглеждаше, че няколко милиарда долара са били изтеглени от изтъкнати банки по целия свят и прехвърлени на едно място за необичайно кратък период от време. Фирмата така и не успя да изчисли точния размер на въпросните капитали, нито да определи самоличността на отговорните лица. Обаче тя успя да открие следи от определен код, разпръснати по целия свят. Всички, които анализираха този код, бяха шокирани от неговата сложност. По думите им това не беше работа на обикновени хакери, а на професионалисти, работещи за някое правителство. Един от експертите го сравни с компютърния червей „Стъкснет“, който бе вкаран в компютърната мрежа на иранската програма за ядрени оръжия.

Точно тогава нежеланата светлина на прожекторите попадна върху разузнавателната служба, чиято щабквартира се помещаваше в една анонимна административна сграда в Тел Авив. Експертите виждаха там неопровержим потенциал за подобен акт, перфектна връзка между способности и мотив — и за пръв път те бяха прави. Но никой от тях никога не свърза подозрителното движение на капитали с неотдавнашното намиране на няколко откраднати шедьовъра, нито с мъжа със среден ръст и телосложение — слънцето сред рой малки звезди, който се върна в една църква във Венеция през третата сряда на август. Дървената платформа на върха на скелето му беше точно както я бе оставил няколко месеца по-рано: флакони с химикали, памучни тампони, връзка дървени шпакли, увеличителни очила, две мощни халогенни лампи. Той мушна една касета със запис на „Бохеми“ в изцапания с боя портативен стереокасетофон и започна да работи. Потапяне, завъртане, изхвърляне… Потапяне, завъртане, изхвърляне…