Даниъл Силва - Крадецът

— Трябва да призная — каза Келър след малко, — че не очаквах тази операция да свърши по този начин.

— А ти как се надяваше да свърши, Кристофър?

— Като намериш картината на Караваджо, разбира се.

— Не можем да имаме всичко. Освен това аз открих нещо много по-добро от Караваджо. И също така по-ценно.

— Джихан?

Алон кимна утвърдително.

— Момичето, струващо осем милиарда долара — промърмори Келър.

— Осем милиарда и двеста хиляди милиона — поправи го Габриел. — Но кой ти брои?

— Нямаш ли някакви колебания?

— За какво?

— Да сключиш сделката.

— Никакви.

Точно тогава Ели Лавон мина край тях и се присъедини към Яков в съседното кафене. Михаил и Йоси бяха паркирали в една тясна уличка на име „Грьонет“. Одед наблюдаваше колата от една маса в задължителното заведение за дюнери.

— Те са добри момчета — каза Келър, като огледа площада. — Всички до един. Вината не е тяхна. Ти проведе добра операция в Линц, Габриел. Нещо трябва да се е объркало накрая.

В отговор Алон само погледна своето блекбъри.

— Къде е той? — попита Кристофър.

— На километър и половина северно от града и приближава.

— Мисля, че това ще ми достави удоволствие.

— Нещо ми подсказва, че Уалид няма да се чувства по същия начин.

Габриел върна блекбърито на масата, погледна Келър и се усмихна.

— Съжалявам, че те забърках във всичко това — каза той.

— Всъщност аз не бих го пропуснал за нищо на света.

— Може би все пак има надежда за теб, Кристофър. Този път ти действително успя да не убиеш никого.

— Сигурен ли си, че не сме убили някого?

— Все още не.

Алон отново погледна екрана на блекбърито. Мигащата червена светлинка се бе преместила в пределите на Анси.

— Все още ли се движи в нашата посока? — поинтересува се Келър.

Габриел кимна утвърдително.

— Може би трябва да ме оставиш аз да водя преговорите.

— Защо да го правя?

— Защото може да не е добра идея да им позволиш да видят лицето ти. В крайна сметка — добави Келър — до този момент те не знаят, че Службата е замесена по някакъв начин.

— Освен ако не са изтръгнали информацията от Джихан.

Келър запази мълчание.

— Оценявам предложението ти, Кристофър, но това е нещо, което трябва да свърша сам. Нещо повече — добави Габриел, — искам Малкия касапин и неговите поддръжници да знаят, че аз стоя зад операцията. Нещо ми подсказва, че това ще улесни работата ми, когато поема управлението на Службата.

— Наистина ли ще го направиш?

— Нямам кой знае какъв избор по въпроса.

— Всички ние избираме живота, който водим. — Келър замълча, после добави: — Дори и аз.

Алон не отговори нищо и между тях се възцари тишина.

— Моето предложение все още е в сила — каза той накрая.

— Да работя за теб в Службата ли?

— Не — отвърна Габриел. — Може да работиш за Греъм Сиймор в МИ-6. Той ще ти даде нова самоличност, нов живот. Можеш да се върнеш у дома. И най-важното: можеш да кажеш на родителите си, че още си жив. Това, което си им причинил, е ужасно. Ако не те харесвах толкова много, щях да си помисля, че си истински…

— Мислиш ли, че може да стане? — прекъсна го с въпрос Келър.

— Кое?

— Аз да бъда служител на МИ-6.

— Защо да не стане?

— Харесва ми да живея в Корсика.

— Тогава си запази вилата там.

— Заплащането няма да е чак толкова добро.

— Така е — съгласи се Алон, — но ти вече имаш достатъчно много пари.

— Това ще бъде голяма промяна.

— Понякога промяната е хубаво нещо.

Келър се замисли за миг.

— Знаеш ли, никога не ми е доставяло удоволствие да убивам хора. Това е просто нещо, в което съм добър.

— Знам точно как се чувстваш, Кристофър. — Габриел отново погледна екрана на блекбърито си.

— Къде е той?

— Близо — отвърна Алон. — Много близо.

— Къде? — повтори въпроса си Келър.

Габриел кимна към улица „Грьонет“.

— Ето там.

Беше същият мерцедес, с който бе отишъл на срещата си в „Сосиете Женерал“, каран от същия парижки агент на сирийското разузнаване. Михаил се шмугна на задната седалка и с пистолет, насочен към гърба на шофьора, извърши щателно и агресивно претърсване на Уалид ал Сидики. Когато приключи, двамата слязоха от колата и останаха да стоят на тротоара, докато тя се отдалечи по улицата. След това Михаил съпроводи Ал Сидики през празния църковен площад и го настани на масата в Бар „Савоя“, на която седяха Габриел и Келър. Сириецът не изглеждаше особено добре, но това не бе изненадващо. Банкерите, които губеха 8 милиарда за един следобед, рядко изглеждаха добре.