Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Нашата галерия — рече.

Към шкафовете бяха прикрепени бели пластмасови монитори. На всеки от тях мигаше редичка зелени лампички. Почти две трети от тях бяха пълни с предмети на изкуството и антики, а в останалите видях книги и ръкописи. Предположих, че не всички са придобити по законен път и са били или откраднати, или фалшифицирани. Като че ли разпознах една статуетка, задигната от Националния музей. Само с едно телефонно обаждане сигурно можех да разреша много отворени разследвания на ФБР.

— Витрините са от нечупливо стъкло — каза Уорд. — Може да хвърлите граната и пак няма да се строшат. Имаме защита от ултравиолетови лъчи и даже отделна климатична система, която поддържа влажността на въздуха и постоянната температура в галерията. Както вероятно знаете, иракската почва е много солена. Когато изкопаят глинени предмети от нея, те бързо изсъхват, напукват се и се разпадат. Всеки ден идвам тук. Човек може просто да ги усети, разбирате ли, тези древни занаятчии, които сякаш му говорят през стъклото.

Страниците на много от книгите и ръкописите бяха тънки като пергамент и кафеникави, почти прозрачни, крехки като старческа кожа. Стояха на малки дървени платформи със специални рамки като поставки за ноти. Притиснах длан към стъклото и се опитах да го отворя, забравяйки, че положително е заключено.

— Продаваме артефактите, но тази част тук е моята лична колекция. Някои от тези предмети са изключително редки. Мога да извадя нещо, ако искате. — Той посочи един подвързан с кожа том със същите ключалки като на „Пикатрикс“.

— Това е Secretum Secretorum, „Тайната на тайните“. От дванайсети век е. — Посочи надясно. — А ето го и „Мюнхенски наръчник за демонична магия“, германска книга за забранените ритуали. На латински е. Томът до нея е астрологически труд, написан от руснака Владимир Апрягнев. А ето я и моята гордост — едно френско заглавие, Le Mystère des Cathédrales 54 54 „Мистерията на катедралите“ (фр.) от Фулканели. — Бел.прев. . Авторът изчезнал през 1953 година и никой не знае какво се е случило с него. Според някои е открил ключа към безсмъртието. — Уорд почука по стъклото, покриващо книгата. — Били са отпечатани само триста екземпляра. Сега са останали много по-малко.

— Наистина ли вярвате в тези смехотворни приказчици? Безсмъртие? Алхимия?

Уорд почервеня.

— Тогава обяснете защо Химлер ги е взимал на сериозно. Възнамерявал е да използва алхимическо злато, за да финансира националсоциалистическата партия.

— И какво, очаквате, че гравюрата ще ви разкрие някаква формула за произвеждане на злато?

Ериния, която, нетипично за себе си, бе мълчала досега, се намеси:

— Не сме длъжни да ти се обясняваме, Медисън.

Реших веднага да им спукам балона:

— Не, не сте. Но не сте и в крак с нещата. Играта на Вандерлин бе решена и гравюрата е у Томас Закар.

Бях постъпил дръзко, като им казах за Томас, но получих реакцията, на която се надявах. Новината ги порази. Особено Уорд. Неспособността му да прикрие тревогата си ми показа колко силно са го шокирали думите ми. Потри бузата си така, сякаш го беше ужилила оса. Когато най-сетне продума, гласът му едва се чу:

— Къде е той?

Погледнах го право в очите и се опитах да се усмихна.

— Знам колкото и вие. Предполагам, че е някъде над Атлантика. Остави ни да загинем с Лоръл. Загубихте си времето да ни влачите тук.

— Не се заблуждавайте, че доброто отношение, което имам към вас в момента, ще ви помогне с нещо, Медисън. — Той кимна към Ериния. — Лоръл вече опита от талантите на Ериния. Тя прекрасно умее да изкопчва чуждите тайни.

— Да, бе. Като с Хал. С него не се справи много добре.

— Той се опита да ни измами — каза тя рязко.

Прикрих изненадата си. Пъзелът най-сетне започваше да се нарежда. Лоръл се оказа права. Хал наистина е бил част от групата им и накрая си бе платил за това със същата ужасна монета като Хана Джафри.

Господи, Хал! В какво си се бил замесил?

— Той искаше да продаде предмета. Не е трябвало да го убивате.

— Искаше шест милиона. Твърде висока цена. Не съм постигнал всичко това, защото съм глупак — каза Уорд.

— Гравюрата струва много повече.

— Несъмнено, но предпочитам аз да прибера печалбата.

Усетих страх. И все пак човек не можеше да е добър в продажбите, ако не умееше добре да преценява хората. А нещо ми подсказваше, че в заплахите му има и някакъв блъф.

— Един съвет от мен. Ще оползотворите времето си много по-добре, ако потърсите Томас и пуснете мен и Лоръл. От нас няма да научите нищо повече.