Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Какво беше направила тя — да не беше избягала в дъждовната нощ? Ако беше заминала за Ню Хейвън, със сигурност щеше да ми остави поне една бележка. Първото подозрение, че нещо никак не е наред, се появи, когато влязох в ротондата. Видях в стената някаква цепнатина, там, където мраморът се опираше в дървена летва. Разбира се. Трябваше да има и друг изход, освен асансьора. Но никой не би разбрал, че там има врата, освен ако не прокараше ръка по стената. Нещо не беше наред, щом сега тя стоеше отворена.

Обадих се на мобилния на Лоръл, но попаднах на гласовата поща. В електронната ми кутия имаше ново съобщение, получено преди минути от непознат адрес. Вътре нямаше текст, само прикрепено видео. Това, което видях, смрази кръвта ми.

В началото на клипа се виждаше само сивота и някакъв зърнист фон. Камерата не беше на фокус. После изображението се изчисти и видях Лоръл. Бяха я завързали за някаква тръба в стая, облицована с плочки. Нямаше звук. Клипът беше аматьорски и камерата подскачаше като в сватбарско видео. Тялото й висеше от въжетата, а главата й се люлееше така, сякаш вратът й бе счупен. Опитах се да видя дали гърдите й се повдигат и спускат, затърсих каквото и да е движение, което да ми даде искрица надежда. Някой, който не влизаше в кадър, явно бе издал някакво нареждане, защото тя рязко повдигна глава. Лицето й беше бяло като тебешир, а в очите й видях смесица от недоумение и ужас. Заговори, но не можах да прочета по устните й какво казва.

Спуснах се по стълбите като куршум. Паднах два пъти, но дори не го усетих. Събрах достатъчно присъствие на духа, за да се пооправя, преди да изляза във фоайето. Моят познайник портиерът нямаше да бъде на смяна. Отворих вратата на асансьора и кимнах на нощния пазач.

— Познавате ли Лоръл Вандерлин?

— Да — отвърна той.

— Видяхте ли я да излиза?

— Ами да, преди около час. Приятелката й я откара в болницата. Попитах я дали да повикам линейка, но колата й беше паркирана отпред. И слава богу, защото тя едва успя да стигне дотам.

— Приятелка значи. Да не би една доста сексапилна блондинка?

— Трудно ми е да преценя. Защо? Не помните ли с кого сте били?

Лицето му беше безизразно, но разбрах какво си мисли. Тройка, подправена с много алкохол и скъпи наркотици, която е излязла от контрол. Вероятно беше виждал доста подобни случаи. Проследи ме с поглед, докато не излязох от фоайето, но не каза и дума повече.

Тичах като луд по Седмо авеню. Дъждът се лееше като из ведро, но не ми пукаше. Трябваше да издигна някаква стена между себе си и ужасяващия последен един час от живота си.

Когато дробовете ми започнаха да горят при всяко вдишване, се подслоних под един навес. Всяко сантиметърче от тялото ми беше мокро, дрехите ми лепнеха по кожата, сякаш бях плувал с тях, а по лицето ми течеше вода. Образът на Лоръл в онази стая сякаш пробиваше дупка в мозъка ми.

Закретах нататък, без да разбирам накъде ме носят краката. Поредицата от ужаси преминаваше пред очите ми като парад на призраци — катастрофата, убийството на Хал, Шим и Ериния по петите ни, ухиленият шут и накрая Лоръл. Всяко мое действие завършваше с трагедия. Главата ми щеше да се взриви от отчаяние.

Телефонът ми изпиука. Нов имейл. Кратък и ясен.

„Ела във водната кула на Хайбридж утре в 9 вечерта. Лоръл срещу гравюрата. Тя ще умре, ако доведеш и полицията.“

Лутах се наоколо и отчаяно се опитвах да намеря изход от този кошмар. Накрая седнах в един малък парк. Пейките бяха мокри от дъжда, но почти не забелязвах влагата. Дори през нощта пушачите обикаляха наоколо и оставяха купчинки фасове под всяка. До мен седеше мъж, облечен в елегантен раиран костюм. Той хвърли горящата си цигара на земята, вдигна куфарчето и каската си и се запъти към мотоциклета си. Катраненочерен „Дукати“ 8411 — великолепие на две колела. Възседна го и форсира двигателя. Бих дал всичко, за да можех да изчезна в лятната нощ като него и да оставя адската яма на живота си далече зад гърба си.

Мостът Хайбридж е построен през 40-те години на 19-ти век — по него минавал тръбопроводът, доставящ прясна вода от река Кротън до Манхатън. Беше най-старият оцелял мост на острова и отдавна беше запуснат, а накрая и затворен, след като ченгетата бяха спипали няколко деца да хвърлят камъни по преминаващите отдолу лодки. Бях виждал стари снимки на моста и си бях мислил колко ми напомня на архитектурата от римско време. В началото е бил построен от камък и класическите му арки са короновали река Харлем, подобно на древните акведукти, разрязвали долината на Тибър на две половини. Под плоската му повърхност имаше тайна кухина, през която по дължината на целия мост преминаваше тръбопроводът. В онези дни дори и най-практичните съоръжения са били строени по красив начин. Мостът бе украсен със засукани колони и арки.