Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Шофьорът ни скочи върху спирачките. В средата на пътя лежеше тъмна купчинка. Дете, момиченце, поне това, което бе останало от него. Конвоят я беше прегазил с всичките си машини. По-късно разбрахме, че когато видяла приближаващите се товарни камиони, изтичала към тях, защото преди няколко дни войниците били спрели и им дали бонбони. Съмнявам се дори да са разбрали, че са я прегазили. Пътуват ужасно бързо, за да избегнат нападенията. Брат й се боеше да отиде до останките й, защото мислеше, че същото ще се случи и с него.

Ропотът на бурята се приближаваше. Помислих, че трябва да затворя прозореца.

— Предполагам, че си свикнал да се справяш с опасностите. Знаеш за какво да бъдеш нащрек. Когато бях по-млад, съм се забърквал в разни каши, но никога не ми се е случвало нищо подобно на това.

— И ние участваме в това приключение — каза Ари. — Не си сам — не забравяй това.

— Дори и да е така, съм замесен в нещо, което не разбирам напълно. Заплашиха живота ми повече от веднъж и бог знае какво правят сега с Лоръл. Тази сутрин реших, че съм открил скривалището на Хал — мислех, че е в един мавзолей в гробището на Троицата, където е погребана майка му, но не можах да вляза там. Трябва да следвам играта му до самия й край, какъвто и да е той. Ако трябва да бъда честен, дори не мога да си позволя финансово да довърша това търсене.

Ари се пресегна и положи едрата си длан на ръката ми.

— Не мога да ти обещая, че всичко ще свърши добре, но ще направя всичко възможно да стане така. И не се тревожи за парите — ние ще ти помогнем.

Взрях се в него.

— Но откъде идват всичките ви пари? Ти си журналист, а Томас е антрополог. Значи някой друг ви финансира.

— Част от парите са от дарение. — Погледът му бягаше, сякаш криеше нещо от мен. Предупреждението на Лоръл за връзки с терористи изплува в главата ми.

— От кого? — настоях аз. — Да не е някоя бойна групировка? Трябва да знам това или няма да продължа.

Ари си извади още една цигара и я завъртя между палеца и показалеца си, без да я пали. Вероятно печелеше време, помислих си, опитва се да измисли нещо, на което ще повярвам. Той се усмихна.

— Ние, асирийците, си имаме достатъчно проблеми само защото се опитваме да оцелеем. Зарадвахме се на падането на Хюсеин, но сега все повече наши сънародници се виждат принудени да бягат от Ирак. Страната стана твърде опасна за нас. И парите не идват от нашите.

Той изучаваше лицето ми. Стори ми се, че се опитва да реши дали мога да преглътна истината.

— Самюъл ни остави тези пари. Те са негови.

Точно пред прозореца проблесна мълния. Имах чувството, че ме е ударила.

— Но това е невъзможно! Брат ми нямаше толкова много пари.

— Доколкото разбрах, е продал това-онова. — Ари се поколеба. — Мисля, че едно от продадените неща е вашият апартамент. Купил го един инвеститор от Дубай. Поне така ни каза Самюъл. Явно купувачът се е съгласил на отсрочена сделка и ще придобие права над имота чак четири-пет месеца след трансфера на парите.

— Това е невъзможно.

— Възнамеряваше да ти каже. Предполагам, че просто не е успял.

По лицето му виждах, че казва истината. В крайна сметка, защо му беше да ме лъже? Винаги се бях доверявал особено дълбоко на Самюъл. Ари току-що бе разбил това доверие навеки.

Във въздуха се чу странно съскане. Изведнъж ярка светкавица освети нощта със студения си, тънък стан. Сякаш някой бе насочил прожектор към прозореца ни. Ари се втурна да го затвори. Бях изгубил Самюъл, а може би и Лоръл, а сега и любимият ми дом си отиваше с тях. Зарових лице в ръцете си. Скръбта ми изби в накъсани ридания.

Ари не се опита да ме успокои, но дойде по-близо до мен. Изчака да се поуспокоя и ми донесе хавлия, натопена в студена вода. Подаде ми я с въздишка.

— Май все аз нося лошите новини. Нищо чудно, че реших да стана журналист.

— Винаги си приемал Самюъл като малко наивен човек, нали? — попита ме той. — Мислиш си, че вероятно Томас го е уговорил да участва в цялата тази схема. Не е така. От самото начало ни водеше именно Самюъл. Много добре осъзнаваше рисковете и ни заяви твърдо, че ако му се случи нещо, можем да разчитаме на теб, вместо на него.

— Не мога да си представя защо е казал това.

— Май се подценяваш. Понякога близките ни виждат у нас качества, които дори не знаем, че притежаваме. Томас често ми доказва тази истина. Помисли само. Благодарение на твоите усилия имаме реален шанс да възвърнем гравюрата.

— Не съм сигурен, че имам смелостта да продължа. През последните два дни непрекъснато гледам през рамо и се чудя кога ще ме нападнат отново. Чиста случайност е, че още съм жив. А до утре вечер Лоръл може и да не оцелее.