Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

На главите ни закапа дъжд. Небето посивя като олово. Задаваше се порой. Станахме бързешката и се прибрахме в кухнята.

— Май не беше добра идея да сядаме отвън — затюхка се Уорд. — Хайде да се качим в библиотеката.

Той ни преведе до предната стая на първия етаж. Задната стена на библиотеката му бе изцяло заета от рафтове с книги — томове по изкуство и фотографии от Ню Йорк, стари книги, които миришеха на мухъл, позлатени еврейски ръкописи, цяла лавица с трудове върху символизма в религиозното изкуство и един–два романа. Извадих „Великият Гетсби“, прелистих го и видях, че е първо издание с автограф от автора.

Възползвах се от паузата в разговора и отидох до тоалетната на втория етаж. В нея имаше отделно душ и вана — главата на душа бе закрепена на тавана така, че струята да пада надолу като водопад. Освен това там имаше красива керамична мивка, електрически четки за зъби, на които би завидял и зъболекар, ръчно рисувани плочки от Милано, широко чамово дюшеме и чисто бели хавлиени кърпи.

Проверих колко е часът и изругах на глас, когато осъзнах, че съм забравил за уговорката си с адвокат Резник. Много ми се беше струпало. Бързо звъннах в офиса му, но не получих отговор и трябваше да оставя съобщение на секретаря.

Тръгнах да излизам и разсеяно погледнах през прозореца. От отсрещната страна на улицата бе паркиран сребрист „Рейндж Роувър“. Затъмнените му стъкла не ми позволяваха да видя кой е вътре, но стомахът ми се обърна. Открехнах прозореца и чух звука от пуснатия двигател. Усетих и миризмата на газовете от ауспуха. Трябваше да намеря начин да проверя кой седи в колата, преди да споделя за проблема си с Джейкъб Уорд.

Когато се върнах в библиотеката, той стоеше пред камината като оратор и обясняваше някаква тънкост от тълкуванията на Библията.

— Мисля, че отвън стои един от гостите за следващата ви среща — казах аз. — Надявам се да не ви задържаме.

Той погледна часовника си.

— Ако са дошли, значи много са подранили — очаквам ги чак след час. Как разбрахте, че са те?

— Пред дома ви стои един SUV със запален двигател.

Той отиде до прозореца, погледна навън и се засмя.

— Пет и половина е. Това е съседът ми Лорънс Бари. Децата ми го наричат Лари Бари, половинчасовия човек. Излиза всеки ден по това време и седи в колата си точно по половин час.

— За да запази правото си за паркиране ли?

— Тук не може да се паркира след 18 часа. Веднъж един съсед направи грешката да заеме това място пет минути преди да дойде Лари. Човекът току-що се беше нанесъл и нямаше идея какво престъпление извършва. Всяка сутрин след това го чакаше някаква нова гавра. Дали ще е драскотина на боята, кутийка от кола, хвърлена по капака, кучешко ако на багажника — какво ли не. Всеки ден имаше по нещо. След няколко седмици осъзна какво се случва и оттогава мястото е само на Лари. Аз лично оставям колата си в „Колумбия“ и се прибирам с метрото. Не мога да търпя подобни глупости.

Уорд излезе, за да ни донесе нови напитки, и се върна с кана студена вода и чиния бисквитки. Подаде ни ги поред.

— Това са най-вкусните бисквити. Черен шоколад с парченца фъстъчено масло от пекарната „Ливайн“. Винаги е приятно да имаш нещо сладко за хапване, когато те застигне следобедният глад.

Не можеше да се отрече талантът му да предразполага хората. Разбирах защо беше толкова обичан като лектор. Усетих обаче и доста фалшиви нотки. Той играеше роля. Чудех се що за човек се криеше отдолу. Погледнах към Лоръл. Тя изглеждаше бледа и неспокойна и не се усмихна, когато погледите ни се срещнаха. Попитах я как е. Каза, че я боли глава, но ще издържи още малко. Уорд като че ли не забеляза това и продължи:

— Името Наум означава Утешител. Това е доста лукава игра с думите. Кого е утешавал? Едва ли асирийците. Може да се помисли, че юдейският народ би се почувствал по-добре, след като разбрал каква страшна съдба е постигнала враговете му. Но в творбата има и завоалирано предупреждение към евреите — страшни заплахи за последствията от почитането на чужди богове.

Уорд се огледа, за да се увери, че още държи вниманието ни. Почти чувах как барабаните бият туш в далечината.

— Смятам, че книгата на Наум не е била пророчество, а разказ на очевидец за обсадата и разрушаването на Ниневия от мидийците и вавилонците. Както вече казах, първата глава е била добавена много по-късно.

— Както можете да си представите, тази гледна точка не е много популярна, но аз имам един интересен съюзник — продължи Уорд. — Версията на крал Джеймс на Библията превежда цялата книга на Наум в бъдеще време. Вероятно преводачите са решили, че еврейският текст, голяма част от който е в сегашно време, не звучи достатъчно „пророчески“. Има и доста други знаци, които разкриват, че Наум е видял битката лично. Първите два реда от четвъртия стих на втората глава разказват за червени щитове и войници в червени дрехи. Това точно описва мидийците. Според някои вавилонски текстове царят на мидийците Киаксар водил битката с помощта на северното скитско племе умаманду и на вавилонците. Мидийците били страшни воини, известни с това, че носели червено, за да крият раните си. Това поддържало бойния дух на другарите им и карало враговете им да мислят, че са непобедими.